В средата на октомври 2025 г. Владимир Путин обяви тържествено приключването на „решаващите изпитания“ на междуконтиненталната крилата ракета с ядрен двигател „Буревестник“ — оръжие, на което Западът лепна доста по-кратко и звучно име: по руска и западна информация то е известно като Буревестник, а от НАТО е наречено кодово „Skyfall“. По уверение на руския диктатор става дума за „уникално“ оръжие с „неограничен обсег“, което никой друг по света не притежава. Скептиците още тогава определиха изпитанието по-скоро като пропагандно шоу, а самата ракета — като не особено ефективно средство за водене на война. Остана обаче технологичната загадка: какъв точно е двигателят и как Кремъл уж е решил проблема с радиоактивния отработен газ.
Отговорът, предоставен сега от двама учени от Масачузетския технологичен институт (МИТ), е разочароващо прост: никак не е решен.
Колко „чисто“ е едно ядрено чудо?
Зад новия анализ стои Джейк Хекла — учен с двойна специализация в аерокосмическо и ядрено инженерство в МИТ — заедно с колегата му Скот Кемп. Двамата събрали наличната информация, включително видеозаписите от изпитанията, и построили триизмерен модел на ракетата. Изводът им: „Буревестник“ силно напомня обикновена дозвукова крилата ракета, която работи на принципа на „директния цикъл“ — въздухът преминава директно през ядрения реактор, нагрява се, разширява се и излиза изпод опашката на двигателя под формата на тяга. Проблемът е, че същият въздух излиза навън наситен с радиоактивни изотопи на аргон, криптон и въглерод — и това е при нормална работа на реактора. Ако активната зона поддаде на корозия по време на многочасов полет, изхвърляното количество радиация може само да нарасне. С други думи, „Буревестник“ не само лети — той трови.
Бавна, скъпа и трудна за товарене
Колкото до бойните качества на чудото, тук амбициите на Кремъл се сблъскват с физиката. Въпреки че е най-голямата по размери руска ракета, според изчисленията на МИТ скоростта й е съпоставима с тази на пътнически лайнер Airbus A320 — „впечатляващо“ постижение за нещо, рекламирано като революция във военните технологии. Джеф Лоис от Мидълбъри колидж, който не е участвал в изследването, описва резултата накратко като екологичен кошмар, а самото зареждане и обслужване на подобен реактор — като сериозен предизвикателство пред всеки военнослужещ, на когото се падне честта да го пипа. Хекла е по-директен: технологията е „възможна, но безумно скъпа и много опасна“.
Чернобил с криле
Тревогите не са чисто теоретични. През 2019 г. инцидент край руското крайбрежие уби няколко служители от ядрената програма на Кремъл, а скоро след това в района бе засечен скок в радиоактивността; днес масово се приема, че трагедията е свързана с опит на руски екип да извади от морето прототип на реактора за „Буревестник“. Хекла допуска дори възможността реакторът да се е рестартирал по време на извличането му от дъното — с експлозия като резултат. Не е зле да го имат предвид всички онези, които смятат „уникалното“ оръжие на Путин за безопасна играчка в нечии ръце.
Защо Кремъл изобщо си прави труда?
Тук стигаме до въпроса, който Хекла самият задава: при толкова много реални и потенциални проблеми, защо Русия изобщо разработи това оръжие? Дори ако обхватът на „Буревестник“ наистина надхвърля значително този на обикновена крилата ракета, това не означава, че е трудна за прехващане цел. Съвременните системи за противовъздушна отбрана свалят крилати ракети рутинно, и няма особени причини да се вярва, че радиоактивната новост на Кремъл ще се окаже по-голям проблем. Остава впечатлението, че „Буревестник“ е скъп начин Москва да изпрати съобщение към света — само че съдържанието на съобщението вероятно ще се измерва по-добре с гайгеров брояч, отколкото с военен анализ.
