„Най-великата организация в историята“… с баланс нула долара
Доналд Тръмп обича големите думи. Огромни. Исторически. „Най-великите“. И когато през януари в Давос бе представен неговият гръмко наречен „Съвет на мира“, всичко звучеше така, сякаш ООН вече може спокойно да си събира кашоните. Нов световен ред, възстановяване на Газа, милиарди помощи, десетки държави, а вероятно някъде в бекграунда е звучала и музика от рекламен клип за луксозни яхти.
Само че има един дребен проблем: във фонда няма нито един долар.
Според Financial Times, фондът, създаден чрез Световната банка и одобрен от ООН, стои празен, като глава на русофил. Четири различни източника потвърждават, че нито една обещана сума не е постъпила по официалната сметка. Нула. Абсолютната финансова пустиня.
Къде са милиардите? А, в друга сметка…
Тук историята става още по-живописна.
Оказва се, че дарения все пак има — но не във фонда. Вместо това парите се приемат директно по сметка в JPMorgan. И това е важен детайл, защото фондът към Световната банка подлежи на отчетност и контрол, докато частната банкова сметка — доста по-малко.
С други думи: официалният механизъм е празен, но паралелно върви друга касичка, за която прозрачността е оставена на принципа „ще ви кажем, когато решим“.
Представител на „Съвета на мира“ дори обяснил, че финансов отчет ще бъде представен „когато организацията счете за нужно“. Което звучи като реплика от човек, който дължи пари на половината квартал и обещава „другата седмица, брат“.
Миротворци с VIP членски карти
Най-комичната част е схемата за „пожизнено членство“. За скромния 1 милиард долара държавите можели да станат вечни членове на Съвета. Почти като елитен голф клуб, само че с международни конфликти вместо тенис кортове.
Тръмп обещал, че организацията ще събере 7 милиарда долара за възстановяването на Газа, плюс още 10 милиарда от САЩ. Засега резултатът е далеч по-скромен: Мароко е превело 3 милиона, ОАЕ — 20 милиона, и то не във фонда, а по директната сметка.
Тоест, мегапроектът за глобален мир към момента функционира с бюджет, който някои петролни шейхове вероятно харчат за интериор на яхта.
„Ще можем да правим каквото поискаме“
Тръмп, разбира се, не пропуснал да заяви при откриването:
„Когато този съвет бъде напълно формиран, ще можем да правим практически всичко, което поискаме.“
Изречение, което вероятно кара всеки счетоводител, прокурор и дипломат да посегне към валериана.
Особено когато става ясно, че Държавният департамент на САЩ подготвя пренасочване на 1,2 милиарда долара към проекти, свързани със съвета — но самият Съвет няма да управлява тези средства. Тоест дори американската администрация очевидно предпочита парите да стоят далеч от „историческата“ структура.
Съвет на мира или международен стартъп с мания за величие?
В крайна сметка картината изглежда така:
- 60 държави получили покани;
- 24 казали „интересно“;
- 19 участвали в подписването;
- официалният фонд — празен;
- обещаните милиарди — някъде из въздуха;
- отчетността — „ще видим по-нататък“.
Това вече не прилича толкова на алтернатива на ООН, колкото на стартъп презентация, в която има лого, гръмко име, обещания за революция и човек на сцената, който говори за трилиони, докато инвеститорите тихо проверяват дали портфейлите им още са на мястото си.
А „Съветът на мира“ засега остава може би първата глобална организация, която успя да постигне световен рекорд: да обещае десетки милиарди и едновременно с това да няма дори дребни за кафе в официалната си каса.
