След век на загадки учените най-сетне заснеха жив колосален калмар в дивата природа – подвиг, отбелязващ нов етап в изследването на дълбините. Наблюдаван случайно край Южните Сандвичеви острови, този „призрак“ на океана разкрива колко малко знаем за морските тайни. Какво още крие бездната?
През март екип на Schmidt Ocean Institute, на борда на кораба Falkor (too), засне младежки колосален калмар на 600 метра дълбочина в Южния Атлантик. С дължина едва 30 см – далеч от потенциалните седем метра на възрастните – прозрачният му силует омагьоса учените. „Вълнуващо е да видим този кадър и смирено – те не знаят за нас“, каза д-р Кат Болстад от Технологичния университет в Окланд.
Колосалният калмар, най-тежкият безгръбначен на планетата с до 500 кг, досега беше познат главно от остатъци в стомасите на китове или мъртви екземпляри. „За 100 години това е първият жив, видян на такава дълбочина“, отбеляза Болстад. Откритието беше случайно – екипът търсеше нови видове, когато попадна на „легендата“.
Същата година донесе още един пробив: през януари учените заснеха глациален стъклен калмар в морето Белингсхаузен, Антарктида. И двата калмара, с прозрачни тела и куки на пипалата, са рядкост в естествената си среда. Открит след откъсването на айсберг с размерите на Чикаго, глациалният калмар разкри скрита екосистема, засегната от климатичните промени.
35-дневната експедиция е част от сътрудничество между Schmidt Ocean Institute, Nippon Foundation-Nekton Ocean Census и GoSouth. С едва 240 000 документирани морски вида от милиони възможни, работата на института е жизненоважна. Техният робот SuBastian засне първите кадри на четири вида калмари в дивата природа. „Океанът е пълен с нерешени загадки“, каза д-р Джйотика Вирмани, директор на института.
Откритията подчертават колко малко знаем за Южния океан и неговите обитатели. Докато климатът променя полярните води, подобни експедиции осветяват крехки екосистеми. Ще разкрием ли повече от тези „великолепни обитатели“, или дълбините ще пазят тайните си? Засега колосалният калмар ни напомня, че океанът е по-жив и странен, отколкото сме си представяли.
