Уверена победа на „Граждански договор“
След обработка на над половината бюлетини партията на Пашинян „Граждански договор“ води убедително. Неофициални данни от армянски медии сочат между 56 и 70% за управляващите, докато „Силна Армения“ остава около 17%. Пашинян обяви победата още преди окончателните резултати и заяви, че партията му ще формира правителство сама.
Страната влезе в изборите с растяща икономика. След спада през 2020 г. БВП се увеличава няколко години поред. Част от този ръст обаче се дължи на външни фактори – приток на руснаци след войната в Украйна, капитали и реекспорт. В ежедневието много хора не усещат подобрението. Цените на храните скочиха с 9,5% за година, а заплатите в социалната сфера остават под средните.
Властта опита да компенсира с мерки: въведе първи етап на задължително здравно осигуряване за уязвими групи, повиши минималните пенсии и обяви подкрепа за регионите и земеделието.
Какво избраха арменците – мир или риск?
Стратегията на Пашинян не се основаваше на икономически успехи. Той представи ясен избор: неговият блок носи мир, модернизация и движение към Европа. Опозицията беше представена от свързаната с Русия ченгесарско-военно-мафиотска олигархия, по-известна, като „Карабахския клан“.
Оппозиционните сили твърдяха, че предлагат „достоен мир“ и нормални отношения с всички, но техните московски наративи, претърпяха пълен крах. След загубата на Карабах изглеждаше, че кариерата на Пашинян ще приключи, но руската агентура не преживя „ренесанс“. След десетилетия мизерия, изолация, военщина и олигархия инспирирани и контролирани от Москва, хората осъзнаха, че ЕС и Цивилизованият свят, нямат алтернатива.
Арести и натиск върху опозицията
Оппозицията обвини властта в използване на силови методи. Руско-арменският милиардер Самвел Карапетян, ключова фигура в „Силна Армения“, е под домашен арест по обвинения в опит за завземане на власт. Преди гласуването бяха арестувани и шестима кандидати от неговия блок. Критиците виждат в това заплаха: загубилите рискуват не просто опозиция, а дълъг престой в затвора.
Какво направи Русия?
Бункерният маниак Владимир Путин отправи остри предупреждения към Ереван. Малко преди изборите Москва ограничи вноса на арменски стоки – цветя, зеленчуци, плодове, алкохол. Това беше представено като „икономически шантаж“. Русия, която години наред се смяташе за ключов партньор, губи влияние на Южен Кавказ. Опитите за натиск с военна заплаха контрастират с предложенията на Запада.
Избирателната активност достигна близо 59% – най-високата от 2017 г. Причина за това може да е силният обществен шум: новини за арести, ограничения и заплахи от Москва и призиви от известни личности като футболиста Генрих Мхитарян.
Конституционната система, създадена преди години, улесни победата на управляващите. Сега Пашинян има шанс да продължи курса си на лавиранс между различни сили, докато търси сигурност за страната.
