Баба Марта е един от най-ярките митични образи в българския фолклор. В народните представи тя олицетворява месец март и е част от своеобразното семейство на календарните месеци, редом с Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Двамата братя са описвани като сурови и лютовити, а Баба Марта – като тяхна сестра или съпруга – е променлива по характер: ту усмихната и благосклонна, ту гневна и непредвидима. Според вярванията, когато се разсърди, времето се разваля и настъпват студове и виелици.
С месец март са свързани множество обичаи, насочени към посрещането на пролетта. Най-известният от тях е връзването на мартеница на 1 март – деня, в който „пристига“ Баба Марта. В традиционния си вид мартеницата представлява усукани бяла и червена нишка – символи на живота, здравето и обновлението. По-късна легенда свързва появата ѝ с прабългарите, а обичаят се е запазил и до днес.
Една от най-разпространените приказки разказва за старица козарка, която извела стадото си в планината в края на март, вярвайки, че Баба Марта ще бъде милостива към нея. Разгневена, Марта поискала няколко дни назаем от брат си февруари – така наречените „заемни дни“ – и пуснала люти снегове, които замразили козарката и стадото ѝ. Според легендата те се превърнали в камъни, от които бликнала лековита вода.
Празниците, посветени на Баба Марта – 1 март, 9 март (Младенци) и 25 март (Благовец) – са свързани с ритуали за здраве и плодородие. В края на февруари се отбелязва и обичаят „Пърлене на Баба Марта“, с който символично се изпраща зимата. Жените почистват домовете си преди изгрев, изнасят червени тъкани навън, а децата и младите хора се закичват с мартеници, за да зарадват Баба Марта и да спечелят благоволението ѝ.
В народната традиция март е време и за магически практики – гонене на змии и гущери чрез огньове и шумни обреди, както и гадания по кукането на кукувицата. Смята се, че мартеницата се носи до появата на щъркел или до разцъфването на плодно дърво, след което се връзва на клон за берекет или се поставя под камък, за да предаде силата си на земята.
Днес празникът на Баба Марта остава жив символ на пролетта, новото начало и надеждата. С пожеланието „Честита Баба Марта“ българите си разменят мартеници – знак за здраве, късмет и благополучие в началото на новия природен цикъл.
