Българският премиер Румен Радев обяви, че страната ни ще наложи вето върху следващия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Решението му предизвика тревога сред европейските ни партньори и засили опасенията за промяна в курса на България спрямо Москва и войната в Украйна.
Изявлението беше направено преди заседание на Европейския съвет в Брюксел. Радев аргументира позицията си с опасения за българската икономика и с несъгласие относно санкциите срещу руския патриарх Кирил, който беше включен в последния санкционен списък на ЕС.
Наскоро Европейският съюз разшири ограниченията срещу Русия, като добави 34 физически и 47 юридически лица, свързани с руския военно-промишлен комплекс, т.нар. „сенчест флот“ и различни политически структури, подпомагащи режима на Владимир Путин.
Защо София се противопоставя?
Според Радев новите ограничения създават сериозни рискове за дейността на „Лукойл“ в България. Руската компания управлява единствената нефтена рафинерия в страната – тази в Бургас, и остава най-големият играч на пазара на горива.
Премиерът предупреди и за възможни затруднения при доставките на резервни части за софийското метро, както и за проблеми с вноса на торове. По думите му санкциите вече засягат сфери далеч извън енергетиката и икономиката.
Особено остро той разкритикува санкционирането на патриарх Кирил, известен като един от най-верните идеологически съюзници на Кремъл и активен поддръжник на руската агресия срещу Украйна.
„Тази война вече излезе извън рамките на окопите, икономиката и енергетиката. Сега засяга и религията“, заяви Радев.
Помагат ли санкциите или не?
Българският премиер постави под съмнение ефективността на европейските ограничения срещу Русия.
„По какъв начин тези санкции досега предотвратиха войната? И как допринесоха за мира?“, попита той.
Изказването му напълно съвпада с добре познатите аргументи (опорни точки) на Кремъл и неговите слуги в Европа. Междувременно данните показват, че санкциите ограничават достъпа на Русия до технологии, затрудняват финансирането на военната ѝ индустрия и принуждават Москва да отделя все по-голяма част от бюджета си за поддържане на военната машина.
Въпреки критиките си към санкционната политика Радев увери, че България няма да блокира общите решения на ЕС относно Украйна и ще подкрепи преговорния процес за бъдещото членство на Киев в съюза.
Тревога в Европа заради новия курс на България
Смяната на властта в София вече предизвиква сериозни опасения сред съюзниците на Украйна. Според публикации в европейски медии депутати в Европейския парламент се тревожат, че новото правителство може да ограничи износа на български боеприпаси, които досега играеха важна роля за украинската отбрана.
Още по-сериозен сигнал беше решението на кабинета от 9 юни да обяви намерение за прекратяване на военната помощ за Киев. Самият Радев и преди е бил сред най-ярките противници на доставките на оръжие за Украйна и многократно се е саморазобличавал, като „инструмент за влияние“ на Кремъл.
Паралелно с това в България все по-активно се обсъжда възможността за преразглеждане на отношенията с Москва. Сред идеите са частично отпадане на санкции в енергийния сектор и възстановяване на възможностите за обслужване на съветските изтребители МиГ-29 в Русия.
Подобни сигнали неизбежно поставят въпроса дали България няма постепенно да се превърне в най-удобния съюзник на Кремъл вътре в Европейския съюз – роля, която досега беше изпълнявана от измамника Фицо и корупционера Орбан, известни със слугинажа си към руския диктатор Владимир Путин.
