20 май е Международният ден на пчелите — повод да си припомним, че малкото насекомо храни света, докато пазарът се залива с фалшив „мед“ от съмнителен произход.
Всичко започва с един словенец и резолюция на ООН
Всяка година на 20 май светът официално се сеща за пчелите. Денят се отбелязва от 2018 г. по инициатива на Словенската асоциация на пчеларите и с подкрепата на словенското правителство, след като Общото събрание на ООН прие резолюция A/RES/72/211 на 20 декември 2017 г. Датата не е случайна — тя съвпада с рождението на словенеца Антон Янша (1734–1773), смятан за един от основоположниците на съвременното пчеларство. Целта на деня е проста: да информира обществеността за значението на пчелите и опрашителите и за нуждата от тяхната защита.
Една трета от всяка хапка зависи от пчелата
Данните на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) са достатъчно красноречиви, за да накарат дори най-индиферентния потребител да се замисли преди да сложи поредната безвкусна захарна паста в количката си. Между 235 и 577 милиарда долара от годишното световно производство на храни са пряк принос на опрашителите. Три четвърти от основните хранителни култури в света зависят от опрашването, а близо 90% от дивите цъфтящи растения не могат без опрашители. По света съществуват над 20 000 вида диви пчели — и повече от 40% от тях са застрашени от изчезване.
С прости думи: всяка трета лъжица храна на масата съществува благодарение на пчелата. Което прави въпроса как се отнасяме към пчеларството напълно резонен.
И тогава идва фалшивият мед — тихият убиец на сектора
По повод Международния ден Европейската пчеларска асоциация и Сдружение „За достъпна и качествена храна“ отправиха общ призив за по-сериозни мерки в защита на пчеларите, по-строг контрол върху качеството и произхода на меда и активни политики срещу фалшифицираните пчелни продукти на европейския пазар.
„Пчелите са в основата на продоволствената сигурност и екологичния баланс. Ако пчеларите загубят мотивация да продължат своята дейност, това ще има тежки последици за земеделието и хранителната система в Европа. Нужни са реални действия, а не само добри намерения“ — заяви президентът на Европейската пчеларска асоциация Бощян Ноч.
„Добри намерения“ — формулировка, зад която се крие десетилетие на полумерки, неприложени регламенти и вносен „мед“, за чийто действителен произход е по-добре да не се питаме твърде настойчиво.
„Фалшивият мед е тихият убиец на българското пчеларство. Когато на пазара има продукти със съмнителен произход и ниско качество, страдат както потребителите, така и честните производители“ — добавя Сребрин Илиев, председател на Националния браншови пчеларски съюз.
Знаете ли какво всъщност купувате в супермаркета?
Нелоялният внос, фалшифицираните пчелни продукти и липсата на достатъчна подкрепа за сектора са сред основните проблеми пред европейското и българското пчеларство, посочват от двете организации. Инж. д-р Андрей Велчев от Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е категоричен: „Българските потребители трябва да имат увереност, че когато купуват мед, получават автентичен и безопасен продукт с ясен произход.“
Засега тази увереност е по-скоро пожелание, отколкото гарантирана реалност. Защото между надписа „натурален пчелен мед“ на етикета и съдържанието на буркана невинаги има особено много общо.
Какво можем да направим всеки от нас
Отвъд институционалните призиви и браншовите декларации организациите напомнят, че всеки гражданин разполага с конкретни инструменти за действие: засаждане на подходящи растения в градини и балкони, избягване на вредни химикали и пестициди и — може би най-важното — осъзнат избор при пазаруване. Подкрепата за местни производители и купуването на мед с ясен, проследим произход е едновременно акт на потребителска отговорност и малък принос към опазването на опрашителите.
„Пчелите пазят природата, а пчеларите пазят бъдещето“ — така завършват своя призив организациите, отправяйки покана за обединение в сектора срещу фалшивия и подправен мед, заливащ пазарната мрежа в България и Европа.
Дали ще чуят? Засега пазарните рафтове дават своя отговор.
