Комисията на българския парламент се нуждаеше от само 26 секунди, за да пренапише историята на последните 26 години, през които „Лукойл“ притежаваше най-големия рафинерия на Балканите – „Нефтохим“. Депутатите одобриха решението на правителството да лиши акционера от правата му, да поеме контрол над предприятието и да назначи външен управител, който трябва да договори продажбата му на нов собственик. Тази история има символично значение, показвайки как развързаната от Владимир Путин война в Украйна се обърна със загуби за Русия.
Санкциите на Доналд Тръмп срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ нанесоха най-силния удар от десетилетия насам по икономическото могъщество на Русия на Балканите, подкопавайки позициите на Кремъл в региона, където Изток и Запад се борят за влияние от векове, съобщава Bloomberg.
„Основата на влиянието на Русия се изгражда върху енергийното доминиране чрез нефт и газ и прокарване на фалшифицирана или изцяло измислена „история“ на балканският народ, чрез своята агентура. Да се отървем от това наследство от съветските времена не беше възможно дълги години. Сега то в значителна степен си отиде. То е на последно издихание, затова и предизвиква толкова безпокойство“, заяви пред агенцията Руслан Стефанов, главен икономист на софийския Център за изследване на демокрацията.
Сърбия също губи руското енергийно влияние
Освен България, Русия губи своето енергийно влияние и в Сърбия, която дълго заемаше проруска позиция, а в последните години, белязани от сближаване със Запада, се опитваше поне да запази баланс. Сега правителството разглежда въпроса за изкупуване в нефтогазовата компания Naftna Industrija Srbije (NIS) на дяловете на руските акционери – „Газпром нефт“ (44,85% от акциите) и петербургската „Интелиджънс“ (намираща се под управлението на „Газпром капитал“, 11,3% от акциите).
NIS, управляваща единствената рафинерия в страната, която осигурява около 80% от нуждите на Сърбия от бензин и дизел и повече от 90% от авиационен керосин и мазут, през октомври не успя да постигне поредното освобождаване от американските санкции.
В Белград биха искали да избегнат национализацията на NIS. Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че в краен случай правителството ще намери пари за изкупуването, но помоли „Газпром“ да намери купувач. Той от своя страна помоли САЩ временно, докато търсят купувач, да удължат лиценза на NIS за продължаване на дейността си.
Някои доставчици вече спряха да работят с NIS. За да избегне санкциите, които заплашват с неприятни последици икономиката на Сърбия, Вучич, на когото вече много месеци се налага да се справя с масови протестни изяви, трябва да убеди Вашингтон в намерението си да се отърве от „Газпром“, отбелязва Bloomberg.
България действа решително
Властите на България междувременно успяха в това. Те приеха закон за установяване на контрол над „Нефтохим“ само няколко часа след като Министерството на финансите на САЩ на 7 ноември отказа да одобри продажбата на международния бизнес на „Лукойл“ на нефтотърговеца Gunvor, наричайки го „марионетка на Кремъл“.
Десет дни след това управлението на компанията премина към Румен Спецов, бивш ръководител на данъчната служба. След това САЩ издадоха на „Нефтохим“ лиценз за продължаване на дейността до април 2026 година. „Лукойл“ в сряда заяви, че предприема всички необходими стъпки за продажба на българските активи, включително рафинерията и мрежата от 220 бензиностанции.
Края на руското влияние
След окончателното изтласкване на руските нефтени гиганти от България и Сърбия, влиянието на Путин на Балканите ще бъде неутрализирано, смята Марио Бикарски, старши специалист по Европа в аналитичната компания Verisk Maplecroft. Според него ще бъдат съкратени възможностите за лобиране и други форми на взаимодействие с политическата и бизнес елита на страните от региона.
