Климатичните промени не само повишават температурите, но и променят начина, по който се движи атмосферата над планетата ни. Ново изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), разкрива, че глобалното затопляне е утроило честотата на т.нар. атмосферни вълни – явления, които са свързани с екстремни горещини, суши и наводнения през лятото.
През 50-те години на XX век подобни вълни са били наблюдавани средно веднъж на лято. Днес този брой е нараснал до три. Именно тези атмосферни вълни са били фактор в някои от най-смъртоносните природни бедствия през последните десетилетия, включително горещата вълна в северозападната част на САЩ през 2021 г., руската гореща вълна и наводненията в Пакистан от 2010 г., както и унищожителните горещини в Европа през 2003 г.
Какво представляват атмосферните (планетарни) вълни?
Атмосферните вълни – познати още като планетарни вълни – са големи колебания в струйното течение в горната атмосфера. Тези вълни съществуват постоянно, но понякога се усилват в процес, известен като квазирезонансно усилване (QRA), обяснява климатологът Майкъл Ман от Университета на Пенсилвания. Когато това се случи, вълните се „заключват“ на място за седмици наред, което води до стабилни модели на високо и ниско налягане.
„Това е като да има постоянен висок циклон на запад и нисък циклон на изток, и така с дни наред. Докато едни региони се пекат под непрекъснати горещини и страдат от суша и пожари, други получават поройни дъждове и наводнения“, казва Ман.
Как климатичните промени усилват това явление?
Основната причина за по-честото усилване на атмосферните вълни е ускореното затопляне на Арктика, което се случва три до четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. Това намалява температурния контраст между тропиците и полярните ширини – фактор, който традиционно е отговорен за силата и стабилността на струйното течение. Когато този контраст отслабне, струйното течение става по-бавно и по-вълнообразно, което прави вълните по-склонни да се заключват на място.
„Това изследване хвърля светлина върху още един начин, по който човешката дейност нарушава климатичната система – и това ще се върне като бумеранг под формата на все по-разрушителни летни бедствия“, казва Дженифър Франсис от Института по климатология Woodwell, която не е участвала в изследването.
Според нея, освен с общото затопляне и увеличеното изпарение, тези резонансни вълни добавят непредвидима динамика, която задържа атмосферните системи на едно място за по-дълго време. Това прави продължителните горещини, засушаванията и интензивните валежи още по-вероятни.
Връзката с Ел Ниьо
Проучването отбелязва и връзка между атмосферните вълни и климатичния феномен Ел Ниьо – естествено затопляне на централната част на Тихия океан, което променя метеорологичните модели по целия свят. След Ел Ниьо, лятото обикновено е по-податливо на усилени и заключени атмосферни вълни. С оглед на това, след като 2024 г. премина под знака на Ел Ниьо, настоящото лято също може да бъде изложено на подобни рискове, предупреждава Ман.
Пропуски в климатичните модели
Макар отдавна да се знае, че глобалното затопляне води до екстремни метеорологични явления, реалното нарастване на тези събития надхвърля прогнозите на климатичните модели. Основната причина, според Ман и Франсис, е че повечето модели не включват ефекта от квазирезонансното усилване – ключов механизъм за разбиране на дълготрайните летни екстреми.
Ако емисиите на парникови газове не бъдат ограничени, светът ще продължи да изпитва все по-тежки лета. „Топлинните вълни ще стават по-дълги, по-интензивни и ще обхващат по-големи територии. Засушаванията ще унищожават земеделие. Това е тенденция, която ще се задълбочава“, казва Франсис.
