Днес Баку официално обяви, че е време да смени гардероба – вместо старото руско палто, вече носи чисто нов американски смокинг с етикет „Made in Washington“. И го прави с такава грация, сякаш 30 години не е седял на коленете на Москва, а просто е чакал подходящия момент да се измъкне през задния вход.
Азерският депутат Расим Мусабеков – човекът, който говори толкова гладко, че дори маслото му завижда, обясни как президентът Илхам Алиев и Никол Пашинян са провели „неформална беседа“ (което на обикновен език означава „седнахме като братя, след като единият смаза другия“). Обсъдили „новата регионална реалност“. Реалността, в която Азербайджан си върна териториите не с дипломатически туризъм, а с танкове и дронове – защото, видите ли, ООН, Минската група и всички останали „миротворци“ 30 години само консервирали конфликта и предлагали на Баку да се откаже от земята си в името на „компромис“.
Мусабеков го каза направо: „Освободихме териториите със сила на оръжието“. После добави с невинна усмивка: „Но важното е, че Армения публично призна Карабах за азербайджански“. Да, Армения призна. След като загуби войната. Класическа дипломатическа логика: първо те пребиваме, после ти подписваш, че си съгласен.
А кулминацията? Декларацията с участието на Доналд Тръмп. Точка. Войната свърши. Гарант – САЩ. Това е все едно да кажеш: „Скъпа Москва, благодаря за всичко, но вече имаме по-голям брат с по-дебел портфейл“.
Сега процесът бил „необратим“. Отварят транзитни коридори, правят делимитация на границата, Азербайджан дори два пъти пратил гориво на Армения (вероятно с бележка „не се сърди, братле“). На последната среща към Алиев и Пашинян се присъединили и президентите на Узбекистан и Казахстан. Туркският свят се събира, Москва гледа отстрани и си мисли: „Чакай, а ние къде сме?“
Но най-сладкото идва накрая. Азербайджан станал един от учредителите на новия „Съвет за мир“ във… Вашингтон. Мусабеков скромно отбелязва, че за цялото евразийско пространство не може да говори, но на Южния Кавказ Баку вече е „приоритетният партньор“ на САЩ. Лично Тръмп го харесвал. Плюс демография, плюс икономика, плюс газ за Европа, плюс армия, която показа какво може. С две думи – Азербайджан е златното момче на новия американски ред.
В същото време, отвън охраната на Алиев бие протестиращи, срещу диктатурата му.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс пък обещал военно-техническа помощ и инвестиции в сигурността. Което на дипломатически език означава: „Баку, пази коридорите, ние ще ти пазим гърба“. Мусабеков, разбира се, добави класическата уговорка: „С демократи никога не се знае, те могат пак да започнат да ни мразят“. Спомена и сенатор Менендес, когото „хванаха за ръката с корупция“ заедно с арменската му съпруга. Сарказмът беше толкова тънък, че едва не се скъса.
В крайна сметка посланието е кристално ясно: старите институции (ООН, Минска група, всички онези, дето ядяха сандвичи в Женева 30 години) са за боклука. Новият „Съвет за мир“ е бъдещето. И в него Азербайджан не е просто гост – той е съавтор на правилата. Заедно с Америка. Без Москва на масата.
Така че, скъпи приятели, докато в Москва още се чудят къде изчезна „стратегическият съюзник“, в Баку вече пият шампанско с американския флаг на масата. Азербайджан не просто се отдалечава от руската орбита. Той направо излетя от нея с форсаж. И, както каза един класик: „Точка. Войната свърши“. Само че този път точката я сложи Вашингтон, а не Москва.
