В понеделник вечерта (6 октомври) в township Чанг У в региона Сагаинг на Мианмар, близо 100 души се събраха, за да отбележат Тадингют – фестивал, празнуващ пълнолунието. Събитието също служеше като протест срещу военните, които завзеха властта през 2021 г., потапяйки страната в гражданска война.

Това, което започна като мирно събиране, бързо се превърна в кошмар, когато парамотор – малък моторизиран парапланер – се появи отгоре, пускайки бомби върху тълпата. За само седем минути най-малко 26 души бяха убити и десетки други бяха ранени.

Не изолиран инцидент

Това бомбардиране не беше изолиран инцидент, а част от тревожна тенденция. Военните на Мианмар все повече разчитат на парамотори за въздушни удари срещу групи на съпротивата. Тези нискотехнологични устройства, макар и на пръв поглед прости, са се превърнали в ключово оръжие във въздушната стратегия на хунтата за възстановяване на контрола над страната.

Какво е парамотор?

Парамоторът се състои от пилот, окачен под моторизиран парапланер, който може да носи около 160 кг. Това позволява на парамотора да транспортира парашутист и множество малки бомби. Обикновено парамоторите са оборудвани с GPS и носят 120-милиметрови бомби с тегло до 16 кг всяка.

Способността на парамотора да лети ниско и близо до целта го прави идеално оръжие за прецизни удари. Макар скоростта му да е относително бавна (около 65 км/ч), той може да лети под 300 метра височина, което позволява висока степен на точност. Тези устройства също са способни да летят часове с обикновено гориво.

Според военни източници пилотите на парамотори могат да бъдат обучени в рамките на дни, в рязък контраст с годините, необходими за обучение на пилоти на традиционни самолети. Това ги прави привлекателна опция за военните на Мианмар, особено предвид нарастващите предизвикателства, пред които са изправени с традиционните самолети.

Широко използване

Смъртоносната атака в Чанг У е сред най-смъртоносните досега, но далеч не е първата. Първото документирано бомбардиране с парамотор се случи на Коледа 2024 г. в Миингян, ключов район на съпротивата. Само през януари 2025 г. се случиха най-малко осем атаки в множество township-ове, водещи до няколко смъртни случая.

Самолетният флот на военните вероятно е под напрежение поради високите разходи за поддръжка и недостига на ресурси. Като такива, парамоторите предлагат по-евтина и по-ефективна алтернатива за хунтата, особено когато много от традиционните им самолети или са на земята, или са твърде скъпи за експлоатация.

Ограничения и отбрана

Тези устройства обаче не са без ограничения. Бавната им скорост и шум, често описван като подобен на верижен трион, ги правят лесни за чуване, давайки на цивилните кратък шанс да потърсят укритие. Те също се затрудняват при лоши meteorологични условия, ограничавайки оперативното им време.

В отговор на тези атаки някои жители са се обърнали към изграждането на противовъздушни убежища, макар че те струват значително. Малък бункер, подходящ за семейство, може да струва до 500 000 кята (239 долара) – висока цена в страна, където минималната заплата е около 4800 кята на ден.

В райони с модерна противовъздушна отбрана парамоторите са по-малко ефективни, но в региони с по-малко ресурси те се оказаха смъртоносен и ефективен инструмент за продължаващата кампания на хунтата срещу силите на съпротивата.

Докато гражданската война в Мианмар продължава, използването на парамотори от военните сигнализира за тревожен преход към по-евтини, по-достъпни въздушни удари. С нарастващите загуби на конвенционални самолети и увеличаващите се ресурсни ограничения, парамоторите вероятно ще останат неразделна част отbruталната тактика на хунтата в годините напред.