Иран, Вашингтон и преговорите, при които никой не иска да седне на една маса
Войната между САЩ, Израел и Иран продължава да тлее в онзи особен режим, при който нито някой я печели, нито губи — просто всичко е спряло и чака. Цените на петрола растат, корабите не плават, а дипломатите пътуват ту до Исламабад, ту до Москва, без особен резултат.
На последното заседание по въпроса Доналд Тръмп се срещна с екипа си по национална сигурност, след като иранската страна предложи нов план за излизане от задънената улица. Планът — по информация на Reuters от ирански източници, пожелали анонимност — предвижда ядреното досие на Техеран да бъде оставено настрана за по-късно, а преговорите да започнат с прекратяване на огъня и отварянето на Ормузкия проток. Иначе казано: първо спрете да ни бомбардирате, после говорим за бомбата.
Прессекретарката на Белия дом Каролайн Лийвит отговори на въпросите на журналистите с великолепното „имахме разговор тази сутрин, за който не искам да изпреварвам президента“ — което в превод означава, че не е ясно почти нищо.
Иранският министър на обиколка
Иранският външен министър Абас Арагчи се оказа най-натоварения дипломат на планетата тази седмица. За броени дни той направи две обиколки до Исламабад — пакистанската столица, избрана за „неутрална“ почва за преговори — после хвърчи към Оман и в понеделник се озова при братчетата терористи в Москва и бункерния дядо Путин. Диктаторът му изказа братска подкрепа, каквато може да се очаква от диктатор на терористи.
Самият Арагчи, пред журналисти в руската столица, обяви, че Тръмп е поискал преговори, защото САЩ не са постигнали нито една от целите си. Във Вашингтон вероятно добре са се посмели на тази интерпретация.
Улиците на Исламабад, блокирани цяла седмица в очакване на преговорите, бяха отворени отново. Пакистанските власти уточниха, че разговорите продължават — дистанционно — но среща на живо не се планира, докато страните не са достатъчно близо до подписване на меморандум. С други думи: ако трябва да се здрависат, нека вече да е ясно за какво.
Проток, петрол и аргументът на незаменимостта
Ормузкият проток е тясното място, през което нормално минаваха около една пета от световните доставки на петрол. От началото на войната — обявена на 28 февруари с американско-израелски удари по Иран — Техеран практически е затворил протока за всички кораби, освен своите. Резултатът е, че от 125–140 кораба на ден, преминаващи преди конфликта, днес са останали само седем — и нито един от тях не носи петрол за световния пазар.
Отговорът на Вашингтон беше блокада на ирански танкери. Поне шест кораба, натоварени с ирански петрол, са принудени да се върнат обратно. Иранското външно министерство нарече тези действия „легализация на пиратство и въоръжен грабеж в открито море“. Явно исторически прецедент за такива формулировки те не търсят.
Петролните пазари реагираха предвидимо — цените се върнаха към двуседмичен връх.
Ливан: примирието, което не е примирие
Ако войната между Иран и Запада изглежда замръзнала, в Ливан нещата се движат в обратна посока. В неделя израелски удари ликвидираха множество терористи — най-кървавият ден от наложеното от американците „примирие“ от средата на април насам.
Израел нахлу в Ливан през март в преследване на терористите от Хизбула, иранска прокси-организация, която стреля от ливански територии в подкрепа на Техеран. Израел и Хизбула взаимно се обвиняват за нарушаване на примирието, договорено между израелското правителство и официален Бейрут.
Иран от своя страна заяви, че няма да преговаря по-широкия конфликт, докато не бъде стабилизирано положението в Ливан. Условие, което поставя допълнителен слой неразрешими въпроси върху вече доста пренаселения преговорен дневен ред.
И накрая — кой плаща?
Рейтингите на Тръмп падат. Войната е непопулярна. Глобалната икономика изпитва инфлационен натиск от блокираните доставки. Иранският режим е отслабен военно, но е открил, че контролът над Ормузкия проток му дава лост, с който може да дразни цял свят с минимални усилия.
Хиляди загинали, скочили цени на горива, забавен икономически растеж — и двете страни още разменят условия за преговори, без да са се погледнали в очите.
Цената на тази война я плащат всички останали. Дано поне светът не се събуди с още едни ядрени терористи. Дори Северна Корея, Русия, Китай и Пакистан са повече, от колкото може да понесе.
