Куба на практика е спряла да функционира. От повече от месец островът не получава петрол от чужбина, собствените му запаси са на изчерпване, а последиците вече се виждат с просто око – или по-точно, не се виждат, защото ток почти няма. Всекидневният живот е блокиран, транспортът е орязан до символично присъствие, служители са пратени в принудителен отпуск, а туристическият сектор – един от малкото останали източници на валута – е в състояние на клинична смърт.
По улиците на градовете почти няма автомобили, електричеството се подава за кратки периоди, а в някои региони спиранията траят по 18 и повече часа дневно. Хотели затварят заради постоянните аварии, туристи се местят панически от място на място, а чуждестранните авиокомпании започват да се изтеглят. „Аерофлот“ вече ограничи полетите и започна евакуация на туристи – включително над 4 хиляди руснаци, заседнали на острова. Самолетите кацат празни, защото горивото трябва да се пести, а от 10 февруари до 11 март чуждестранни самолети изобщо няма да се зареждат на кубинските летища. Някои авиокомпании предпочитат да летят с отклонения и да се зареждат на съседни острови. Air Canada, с около 3 хиляди клиенти в Куба, временно прекрати полетите си.
Причината за колапса е новата американска нефтена блокада. С указ от 29 януари Доналд Тръмп обяви Куба за „необичайна и извънредна заплаха“ и заплаши с мита всички държави, които дръзнат да ѝ доставят петрол. Последната пратка пристигна на 9 януари от Мексико. Венецуела – дългогодишният спасител на Хавана с евтин петрол – изчезна от уравнението, след като на 3 януари американски специални части задържаха диктатора Николас Мадуро. Кубинските служби, които доскоро му пазеха гърба, този път не успяха да попречат.
Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум нарече действията на САЩ „крайно несправедливи“ и предупреди, че „така се задушава цял народ – без гориво за болници и училища“. Кубинското правителство говори за „шантаж и принуда“, Великобритания и демократи в Конгреса също изразиха критики, а ООН вече предупреди за надвисваща хуманитарна катастрофа.
От Белия дом обаче отричат връзка между блокадата и кризата. Според представител на Държавния департамент проблемът не бил „краткосрочно изменение в доставките“. За баланс САЩ обещаха 6 млн. долара хуманитарна помощ – консервирана риба тон, ориз, боб, макарони и соларни панели за зареждане на телефони. Куба без ток, но с пълни батерии – поне за известно време.
Истината е, че островът беше в тежка икономическа криза още преди нефтената блокада – най-дълбоката от 1959 г. насам. Близо 90% от кубинците живеят в крайна бедност, 70% не могат да си осигурят редовно дори едно хранене дневно. Основните проблеми, посочвани от хората, са липсата на храна и постоянните прекъсвания на електрозахранването. Новата блокада просто изсипа бензин върху вече горящия пожар – макар и без самия бензин.
64-годишната Лиззел Хименес е един от милионите засегнати. Тя вече не ходи на работа – транспорт няма, а Министерството на земеделието, където получавала 4000 песо на месец (по-малко от 10 долара), я е изпратило в безсрочен отпуск. Първия месец ще ѝ платят пълна заплата, следващите два – 60%. Втората ѝ работа в болница, където стерилизира оборудване за 3000 песо, вече е основният ѝ доход.
„Всичко е парализирано. Почти всички работни места са парализирани“, казва тя. Литър мляко струва 1600 песо, малка опаковка пилешки бутчета – 2000. Четиригодишната ѝ внучка расте в икономика, която буквално е спряла.
По бензиностанциите се извиват многочасови опашки, които често завършват с нищо. В една от най-оживените артерии на Хавана журналист на Wall Street Journal е видял… един-единствен автомобил.
Администрацията на Тръмп не е формулирала ясно каква е крайната цел. Президентът лаконично заяви, че САЩ „водят преговори с Куба“ и че „не е задължително да има хуманитарна криза – те вероятно ще дойдат и ще искат сделка“.
Според експерта по кубинска енергетика Хорхе Пиньон от Тексаския университет, време почти не остава. Най-късно до април петролът ще свърши напълно.
„Най-големият блекаут, който сте виждали, ще се случи в Куба по-рано, отколкото всички очакват. И после? Това е въпросът.“
Отговор засега няма. Само тъмнина, празни улици и икономика на пауза.
