Напрежението около Ормузкия проток достигна нова фаза – тази, в която думите започват да звучат като сцени от стар революционен плакат. Президентът на Масуд Пезешкиан заяви, че е готов да умре за страната си, а междувременно от Техеран се чуват призиви младите да образуват „човешки вериги“ около ключова инфраструктура. Тази тактика беше опитвана и в Югославия и в Ирак и на много други места и никога не е работила и никога и няма да проработи. Но за слънчасалите, проядени от средновековен ислям и азиатска диващина кратуни на управляващата върхушка в Иран, явно това е сламката, за която се лови удавника.
14 милиона доброволци… или 14 милиона послания?
Пезешкиан обяви, че над 14 милиона иранци вече са декларирали готовност да жертват живота си за родината. В съобщението си той подчерта, че самият той „е бил, е и ще бъде“ отдаден на Иран – формулировка, която звучи едновременно като клетва и като политически лозунг.
Този тип суицидална реторика не е новост за Иран, но мащабът, който се представя, има ясна цел – да покаже вътрешна мобилизация в момент, когато външният натиск расте.
Човешки щит около електроцентрали – отчаян ход или символичен жест?
Паралелно с това, Алиреза Рахими призова млади хора – от студенти до артисти – да се съберат около електроцентрали и други ключови обекти. Идеята: да ги „защитят“ с присъствието си.
Това звучи като стратегия, която разчита повече на морален натиск, отколкото на реална защита. Или казано по-просто – когато нямаш ПВО, използваш PR.
Ормуз: кранчето на световния петрол
В центъра на кризата остава Ормузкият проток – място, през което минава около една пета от световния петрол. Затова и заплахите на Доналд Тръмп да удари иранска инфраструктура не звучат като обикновен дипломатически натиск, а като предупреждение с глобални последици.
От американска страна се смята, че Иран няма намерение скоро да отстъпи контрола върху протока, което прави ситуацията още по-заплетена и непонятна. Защо въобще САЩ позволява на Иран да бъде в положение, в което да диктува условия? Защо САЩ още не са наложили пълна морска и сухоземна блокада на Иран?!
Преговори или театър без публика?
Към момента разговорите между Вашингтон и Техеран изглеждат блокирани. Иран отхвърля временни решения като 45-дневно примирие и настоява за пълно прекратяване на бойните действия плюс гаранции за корабоплаването.
Междувременно посредници – с Пакистан като основен канал – се опитват да сглобят някакъв компромис. Шансовете? По-скоро теоретични.
Извод с леко горчив вкус
Когато политиците започнат да говорят за саможертва, обикновено означава, че ситуацията е стигнала точка, в която рационалните аргументи не вършат работа. А когато към това се добавят и призиви за „човешки вериги“, става ясно, че напрежението вече не е просто дипломатическо – то е на ръба да стане нещо много по-сериозно.
