В края на 2025 година експортът на руски газ към Европа достигна исторически минимум, сравним с нивата от началото на 70-те години на миналия век. Според данни на агенция Reuters, базирани на статистиката от тръбопровода „Турски поток“ – последният действащ маршрут за доставки на руски газ към европейските страни, – доставките на „Газпром“ са намалели с още 44% в сравнение с предходната година, достигайки едва 18 милиарда кубически метра.
Този обем представлява най-ниското ниво от 1973 година, когато в рамките на първите договори между СССР и Австрия, както и Италия, Европа е получила само 6,8 милиарда кубически метра газ от сибирските находища. През следващите години експортът постепенно нараства: през 1975 година, с активирането на сделката „газ в замяна на тръби“ с Германия, обемът достига 19,3 милиарда кубически метра, а през 1980 година – 54,8 милиарда. Към началото на 90-те години на миналия век доставките са се увеличили до 110 милиарда кубически метра.
Рекордът в експорта е постигнат през 2018–2019 година, когато „Газпром“ е доставял на европейските пазари между 170 и 180 милиарда кубически метра газ годишно, което представлява около 80% от общия експорт на компанията към далечното задграничие. Оттогава обемите са се сринали десетократно, което драстично промени географията на продажбите на руския газ.
Днес най-големият пазар за „Газпром“ е Китай, който купува суровината със значителна отстъпка – около 40% по-ниска цена в сравнение с другите клиенти. Според данни на Министерството на икономическото развитие на Русия, цената за Китай е 248 долара за хиляда кубически метра, докато другите купувачи плащат средно 401 долара. През 2025 година Пекин е закупил 38,8 милиарда кубически метра газ по тръбопровода „Сила Сибири“, както съобщи председателят на „Газпром“ Алексей Милер.
Общият експорт на „Газпром“ към далечното задграничие през 2025 година, според оценките на инвестиционната компания БКС, ще възлезе на 78 милиарда кубически метра – с 3 милиарда по-малко от 2024 година, но леко по-добър от резултата през 2023 година, който е бил най-слабият за Русия от 1985 година насам (70 милиарда кубически метра).
Въпреки че „Газпром“ разполага с най-големите газови запаси в света и теоретично би могъл да експортира до 500 милиарда кубически метра годишно, както оценява Вячеслав Кулагин от Института за енергийни изследвания към Руската академия на науките, опитите на Кремъл да намери нови пазари за суровината засега не са увенчани с успех. Амбициозният проект за създаване на газов хъб в Турция, обявен с голяма помпозност и съучастие на Р. Боташки и служебното му правителство, се оказа провал и бе тихо прекратен от „Газпром“. Турция остава вторият по големина клиент след Китай, но отказва да сключва нови дългосрочни договори. Изтичащите през 2025 година споразумения за доставка на 22 милиарда кубически метра годишно са удължени само за една година.
През септемви „Газпром“ обяви подписването на правно задължителен меморандум за увеличаване на доставките към Китай с допълнителни 50 милиарда кубически метра годишно, но китайската страна все още не е потвърдила проекта. Според Reuters, основният проблем остава несъгласуваното ценообразуване – Владимир Путин и Си Дзинпин не могат да постигнат компромис, като Китай настоява за цени на ниво вътрешния руски пазар, тоест ~60 долара за хиляда кубически метра.
