От 12 юни Европейският съюз започва пълното прилагане на Пакта за миграцията и убежището – мащабна реформа, която цели да създаде единна европейска рамка за управление на миграционните потоци и разглеждането на молбите за международна закрила.

Пактът представлява най-съществената промяна в европейската миграционна политика след кризата от 2015 г. и включва пакет от взаимосвързани законодателни актове, приети през 2024 г. След двугодишен преходен период новите правила вече ще се прилагат във всички държави членки.

Сред основните цели на реформата е въвеждането на по-бързи и унифицирани процедури по външните граници на ЕС. Лицата, пристигащи нередовно на територията на Съюза, ще преминават през задължителен предварителен скрининг, който включва проверка на самоличността, здравословното състояние и евентуални рискове за сигурността. Събраните биометрични данни ще бъдат регистрирани в обновената система Eurodac.

Новата рамка предвижда и ускорени гранични процедури за определени категории кандидати за убежище. Целта е по-бързо разглеждане на молбите и по-ефективно връщане на лицата, които не отговарят на условията за международна закрила.

Друг ключов елемент е механизмът за солидарност между държавите членки. Той е създаден, за да разпредели по-справедливо отговорността при управление на миграционния натиск. Страните ще могат да допринасят чрез прием на определен брой кандидати за убежище, финансова подкрепа или предоставяне на оперативна помощ и експерти.

Според Европейската комисия държавите членки са постигнали значителен напредък в подготовката за прилагането на новите правила. Въпреки това остават предизвикателства, свързани с изграждането на необходимата инфраструктура, въвеждането на новите информационни системи и осигуряването на достатъчен административен капацитет.

Пактът включва общо десет законодателни акта, които обхващат различни аспекти на миграцията и убежището – от процедурите за разглеждане на молби за закрила до управлението на кризисни ситуации и обмена на информация между държавите.

Европейската комисия подчертава, че 12 юни бележи важен етап, но не и края на процеса. Предстои продължаваща работа по практическото прилагане на новата система, така че тя да функционира ефективно и да отговаря както на необходимостта от контрол на външните граници, така и на ангажиментите на Европейския съюз в областта на международната закрила.

Реформата се разглежда като опит за постигане на баланс между споделената отговорност на държавите членки, защитата на основните права и необходимостта от по-предвидимо и координирано управление на миграционните процеси в Европа.