Европейският съюз (ЕС) за първи път планира да наложи санкции върху морски портове в трети държави, които участват в търговията с руски нефт. Според проект на документ от Европейската комисия, част от 20-ия пакет санкции срещу Русия, под ограничения могат да попаднат портът Кулеви в Грузия и портът Каримун в Индонезия. Тези мерки целят да ограничат дейността на „сенчестия флот“, който Русия използва за заобикаляне на съществуващите санкции.
Детайли от 20-ия пакет санкции
Пакетът предвижда разширяване на „черния списък“ с 43 танкера, свързани с превоза на руски нефт. Освен това, санкции се планират срещу банки от Киргизстан, Таджикистан и Лаос, докато ограниченията могат да бъдат отменени за два китайски банка. Под удара ще попаднат и руската компания „Башнефть“ и осем руски нефтопреработвателни заводи (НПЗ).
Вместо съществуващия механизъм на „ценови таван“ за руски нефт, Брюксел, заедно със страните от „Голямата седморка“ (G7), обсъжда въвеждането на пълна забрана за предоставяне на морски услуги, включително застраховане и фрахт, за превоз на руски нефт. Тази мярка е потвърдена от върховния представител на ЕС по външни работи Кая Калас и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които заявиха, че новият пакет ще включва подобна забрана.
Целта е да се блокира „сенчестият флот“ на Русия, който позволява на Москва да заобикаля ограниченията. Според данни от аналитичния център CREA, през октомври 2025 г. 38% от руският нефт все още се превозва от танкери под юрисдикцията на страни от G7. В края на януари 2026 г. 14 крайбрежни държави от Балтийско и Северно море, включително Великобритания и Германия, подписаха съвместна декларация, в която се ангажираха да задържат кораби от „сенчестия флот“, които могат да бъдат счетени за „кораби без гражданство“.
Реакции от засегнатите страни
В Грузия предложението за санкции предизвика безпокойство сред опозицията. Според грузински политици и анализатори, приемането на руски нефт в порт Кулеви може да доведе до геополитически рискове и потенциални санкции от Запада срещу самата Грузия. Опозицията изразява опасения, че това помага на Русия да финансира войната си в Украйна и увеличава зависимостта на грузинската икономика от руски енергийни доставки. Бившият президент Михаил Саакашвили дори прогнозира, че САЩ могат да наложат санкции на Кулеви.
За Индонезия реакциите са по-малко изразени, но предложението за санкции срещу порт Каримун подчертава нарастващото напрежение в глобалната търговия с енергоресурси. Индонезия, като член на BRICS, поддържа неутрална позиция по отношение на санкциите срещу Русия, но това може да усложни отношенията ѝ с ЕС.
От руска страна, официални реакции към момента са ограничени, но медии като ТАСС отбелязват, че ЕС и G7 планират да блокират транспорта на руски нефт, което се възприема като пореден опит за икономически натиск. Руският външен министър Сергей Лавров подчертава, че Русия остава отворена за сътрудничество, но обвинява Запада в създаване на изкуствени пречки.
Очаквано одобрение и последици
Според източници от Politico и Euractiv, окончателното одобрение на 20-ия пакет санкции се очаква до 24 февруари 2026 г. Тези мерки са част от по-широката стратегия на ЕС да намали приходите на Русия от енергоресурси, които финансират военните ѝ действия в Украйна. Въпреки това, някои анализатори предупреждават, че пълната забрана може да доведе до глобални смущения в пазара на нефт, като се отрази на цените и доставките.
