Европейският съюз реши да напомни на Будапеща, че „солидарност“ не е празна дума – особено когато става въпрос за десетки милиарди. Брюксел замрази кредитен план за над 16 млрд. евро за Унгария, след като страната продължава да блокира много по-голям пакет – 90 млрд. евро помощ за Украйна.
Кой на кого извива ръцете?
На теория всичко изглежда процедурно – оценката на плана „продължава“. На практика обаче посланието е доста по-ясно: няма как да искаш пари от общия бюджет, докато едновременно спираш финансиране за държава, която води война с Русия.
Според европейски дипломати, поведението на унгарския премиер Виктор Орбан вече преминава границата на търпимото. Обвиненията не са само за блокиране на помощта за Киев – списъкът включва и спънки пред нови санкции срещу Русия, съмнения за корупция и… традиционния унгарски стил „ще видим кой ще издържи повече“.
Последната капка или просто поредната?
Решението не е от вчера. Още през февруари в Европейската комисия са обмисляли да отложат унгарската заявка – удобно до изборите в страната. Но след последната среща на върха на ЕС на 19 март, където Орбан отново наложи вето върху помощта за Украйна, чашата очевидно преля.
Или казано по-просто: търпението на Брюксел не е безкрайно, дори когато става дума за държава членка.
Петрол, газ и още нещо?
Официалната позиция на Будапеща е свързана с енергетиката. Унгария настоява Украйна да възстанови транзита на руски петрол по тръбопровода „Дружба“, прекъснат след руски удар по инфраструктурата.
В отговор Орбан не просто блокира кредита за Киев – той заплаши с още мерки, включително спиране на газови доставки и дори блокиране на европейската интеграция на Украйна. Външният министър Петер Сийярто дори намекна, че Киев ще бъде принуден да отстъпи, защото „парите ще свършат“.
Звучи като стратегия. Или като опит за натиск, който може да се върне като бумеранг.
И кой губи всъщност?
На пръв поглед – Украйна, която остава без жизненоважни средства. Но и Унгария не изглежда печеливша, след като рискува да загуби милиарди европейско финансиране.
Истината е по-неудобна: когато една държава се опитва да играе самостоятелно в съюз, създаден точно за обратното, обикновено цената идва с лихва.
