Лидерите на Европейския съюз постигнаха споразумение за първи път секторните санкции срещу Русия да бъдат удължени с една година вместо с досегашния шестмесечен срок. Решението беше взето по време на срещата на върха в Брюксел и има за цел да осигури по-голяма предвидимост и стабилност в подкрепата за Украйна.
Досега ограниченията срещу ключови отрасли на руската икономика се преразглеждаха на всеки шест месеца и изискваха единодушното одобрение на всички 27 държави членки. Индивидуалните санкции срещу физически лица обаче ще продължат да се подновяват два пъти годишно.
От Крим до пълномащабната война
Европейският съюз наложи първите санкции срещу Русия през март 2014 г. след незаконното окупиране и анексиране на Крим. След началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. ограниченията бяха значително разширени.
До момента Брюксел е приел 20 пакета икономически и персонални санкции срещу режима на бункерния диктатор Владимир Путин. Те обхващат финансовия сектор, енергетиката, военната индустрия, транспорта и стотици физически и юридически лица, свързани с руската агресия.
Какво ще включва 21-вият пакет?
Европейската комисия вече подготвя следващия пакет санкции. Очаква се той да засегне допълнително руския банков сектор и отбранителната промишленост.
Предвижда се също забрана за влизане в ЕС на руски военнослужещи, както и разширяване на ограниченията срещу т.нар. сенчест флот, който Москва използва за заобикаляне на санкциите върху износа на петрол. Към вече санкционираните 632 плавателни съда ще бъдат добавени още 30.
През юни Европейският съюз прие и допълнителен пакет от ограничения срещу руски граждани и организации. В санкционния списък попаднаха 34 души и 47 организации, сред които бившият детски омбудсман Павел Астахов, главният прокурор Александър Гуцан и близки до Кремъл представители на Руската ченгесарска църква.
Радев заплашва с вето
На този фон българският премиер Румен Радев заяви, че страната ще наложи вето върху 21-вия пакет санкции. Той аргументира позицията си с възможни негативни последици за българската икономика и с несъгласието си срещу предвидените ограничения срещу руския псевдопатриарх Кирил.
Като примери Радев посочи риска от затруднения при доставките на торове и резервни части за софийското метро и други нелепици, с които се опита да оправдае обслужването на интересите на вражеска Русия.
Позицията му идва в момент, когато повечето европейски държави настояват за засилване на натиска върху Кремъл заради продължаващата война срещу Украйна. Решението на ЕС да удължи санкциите за цяла година показва, че Брюксел търси по-устойчив механизъм за ограничаване на руските финансови и военни възможности, независимо от периодичните опити за блокиране на нови мерки от отделни държави членки.
