Вашингтон разшири списъка със санкции срещу ливански политици и бизнесмени, обвързани с иранската терористична организация Хизбула. Двама видни функционери и пет компании попаднаха в черния списък на американското Министерство на финансите — стъпка, която идва точно когато Ливан се опитва да се освободи от десетилетното чиракуване пред Техеран.
Кого санкционира Вашингтон и защо?
Държавният департамент на САЩ обяви в четвъртък нови ограничителни мерки срещу двама ливански политици — Слейман Антоан Франже и Махмуд Камати, — добавени в списъка на Специално определените граждани (SDN) към Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите. Санкциите са наложени на основание Президентска изпълнителна заповед 13224, която позволява на Белия дом да се прицелва в лица и организации, свързани с определени като терористични структури.
Франже е лидер на Движението „Марада“ и е заемал различни длъжности в ливански правителства. Освен това е бил кандидат за президент на страната, подкрепен от Хизбула, преди да се оттегли от надпреварата през 2024 г.
Камати пък е дългогодишен висш член на Хизбула с особено свеж принос: в началото на 2026 г. той призова за сваляне на ливанското правителство и в интервю за „Ал Джазира“ го сравни с колаборационисткия режим на Виши във Франция. Реториката е позната — когато не можеш да управляваш, обявяваш тези, които управляват, за предатели.
Мрежата на парите: как Хизбула превърна Ливан в банкомат
В санкционирания пакет попадна и други ливански гражданин — Уаел Константийн, заради тясната му връзка с вече санкционирания Ала Хасан Хамие, ръководещ международна мрежа в подкрепа на Хизбула, обхващаща Ливан, Сирия, Ирак и Оман. Организацията на Хамие набира средства, изпълнява договори и управлява фиктивни компании с цел генериране на приходи за терористичната структура. Пет от тези компании също са включени в последния пакет от санкции.
Американският говорител на Държавния департамент Томи Пигът формулира обвинението директно: „Тези функционери са използвали влиянието си, за да подкопаят целенасочено и системно авторитета на ливанската държава.“ Приравнявайки се с Хизбула, те „са попречили на ливанското правителство да упражнява пълен контрол върху своите територии и своето бъдеще“, се казва в изявлението.
Хизбула като стопанин на Ливан — с ирански документи за самоличност
Вашингтон не се церемони с оценката: „Хизбула е терористична организация, която поставя Иран, не Ливан, на първо място.“ Организацията е „най-голямата единична пречка пред възстановяването и бъдещето на Ливан“ и „държи държавата като заложник в перманентно състояние на конфликт“.
Санкциите идват на фона на американско-иранска сделка, включваща — наред с другото — прекратяване на сраженията между Израел и Хизбула в Южен Ливан и на натиска от страна на ливанското правителство за разоръжаване на организацията. Изявлението на Държавния департамент е категорично: Хизбула трябва да бъде разоръжена, инфраструктурата ѝ — демонтирана, а ливанската държава трябва да си върне контрола над собственота си страна.
Към онези, които продължават да осигуряват политическо прикритие и материална подкрепа на организацията, предупреждението е кратко: „Ще понесат последствията от своя избор.“
Американски граждани и компании са забранено да работят с лица и организации от списъка SDN, а активите им в САЩ са замразени.
Ливан отдавна живее в сянката на ислямистката терористична организация, която официално не е правителство, но на практика определя границите на суверенитета на страната. Докато Бейрут се опитва да постигне реален контрол върху собствената си територия, Вашингтон изглежда решен да стесни финансовото пространство на тези, които пречат на този процес — по един санкционен списък наведнъж.
