През 2024 г. цените на жилищата и наемите в Европа продължиха да растат, като България оглави класацията с впечатляващ скок от 16,5% в цените на имотите. Докато Източна Европа регистрира бум, Западна Европа отбеляза спадове. Какво движи този жилищен феномен и какво означава за гражданите?
Според Евростат, през 2024 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 3,3%, а наемите – с 3,1%. Четвъртото тримесечие отбеляза по-висок ръст: 4,9% за жилищата и 3,2% за наемите спрямо 2023 г. България води с годишен ръст от 16,5% и 18,3% за последното тримесечие, следвана от Полша (15,0%) и Унгария (12,8%). Обратно, Люксембург (-5,2%), Франция (-3,7%) и Германия (-1,6%) отбелязаха спадове.
Наемите в ЕС растат по-бавно, с годишен ръст от 3,1%. Унгария води с 12,4%, докато Естония е единствената страна с спад (-0,9%). Големите икономики като Германия (2,2%) и Франция (2,3%) остават под средното, докато Италия (3,2%) леко го надхвърля. В Обединеното кралство наемите скачат с 9,0%, почти двойно повече от ръста на жилищните цени (4,6%).
Турция се откроява с хиперинфлация: цените на жилищата скочиха с 41,5%, а наемите – със 117,2% през 2024 г. Въпреки това реалният ръст е по-умерен заради 71% увеличение на минималната заплата. Тези цифри подчертават икономическите предизвикателства в страната, но остават изключение спрямо европейските тенденции.
Източна и Югоизточна Европа, включително България, доминират с най-висок ръст, докато Западна и Северна Европа изостават. Според Евробарометър нарастващите разходи за живот са основна грижа за европейците. В Испания (11,3%) и Португалия (11,5%) последното тримесечие показа силен ръст, докато Франция и Финландия отбелязаха спадове.
Жилищният бум в България и Източна Европа повдига въпроси за достъпността и устойчивостта. Ще продължи ли този ръст, или пазарите ще се стабилизират? Докато Европа се бори с инфлацията, жилищните пазари остават огледало на икономическите и социални предизвикателства. България, с нейния рекорд, е в центъра на вниманието.
