В последните дни светът бе свидетел на драматично напрежение между САЩ и Иран, което достигна връхната си точка, но завърши без военни действия. Според анализа на военният журналист Сергей Услендер, президентът Доналд Тръмп отмени потенциална операция в последния момент не поради импулсивност, а на базата на прагматични съображения. Тази статия разглежда ключовите фактори, които доведоха до това решение, базирайки се на детайлния коментар на Услендер.
Напрежението и очакванията за атака
Нощта преди очакваната операция бе изпълнена с тревога. Множество индикатори сочеха към предстоящи военни действия: полети на американски самолети в иракското въздушно пространство, затваряне на иранското въздушно пространство, ограничения на полети в Близкия изток и Израел. Авиокомпании като Lufthansa отмениха нощни полети до Израел до 19 януари, за да избегнат рискове за екипажите. Освен това, осем американски самолети-цистерни излетяха от базата в Катар, а други кръжаха край Хаваите – маршрут, типичен за тежки бомбардировачи като B-2.
Всички тези признаци създадоха усещане за неизбежна атака – ракети „Томахоук“ и бомбардировки над Техеран. В същото време се разменяха заплахи между Израел и Иран. Въпреки това, Тръмп обяви, че „екзекуциите са спрели“ и ще наблюдава ситуацията, което сложи край на напрежението за момента. Услендер подчертава, че това не е случайно – Тръмп действа на базата на рационални аргументи, макар и да ги афишира по своя си не съвсем адекватен и много странен начин.
Причините за отмяната: Прагматизъм пред морал
Услендер е категоричен: Тръмп не се ръководи от състрадание или хуманизъм. Той е прагматичен и циничен лидер, който взема решения въз основа на практически съображения. Една от ключовите версии е, че Тръмп попитал военните си съветници дали операцията може да приключи бързо – в рамките на 24-48 часа. Преди годишнината от инаугурацията му на 20 януари, той не иска да се въвлича в продължителна война с неясни перспективи, която би повишила цените на петрола и вкарала САЩ в конфликт.
Военните вероятно са отговорили, че не са сигурни в бързия успех, което е довело до отмяната. Множество разузнавателни признаци – излитане на самолети, евакуация на персонал от бази, разполагане на ПВО – сочеха към подготовка, но липсата на увереност в резултата е накарало Тръмп да се откаже.
Друг фактор е реакцията на Израел. Високопоставен израелски източник заяви, че ако Иран атакува Израел в отговор на американски удар, Израел няма да се ограничи до ограничени действия – ще започне операция за сваляне на режима. Услендер отбелязва, че Израел все още не е активирал „икономическите си козове“ – ключови обекти, чието унищожаване би довело Иран до пълен колапс:
- Нефтеният терминал на остров Харк: Основен пункт за експорта на петрол. Унищожаването му би спряло износа.
- Кенганският завод за преработка на газ: Обслужва цялата енергетика. Без него страната би останала без газ след няколко дни.
- Портът в Бандар Аббас: Отговаря за 70-80% от импорта и значителна част от експорта. Унищожаването му би изолирало Иран.
- Голям нефтопреработвателен завод: Допълнителен удар към икономиката.
Ако Израел атакува тези цели, Иран би се върнал в „каменния век“, създавайки „Ирак 2.0“ – огромна нестабилна зона в Близкия изток. Това не се вписва в плановете на Тръмп, който иска бързи, нискорискови операции, подобни на тази във Венецуела, където спецчасти отвлякоха Мадуро без загуби.
Алтернативни версии: Психологически натиск и евакуация
Услендер предлага и други обяснения. Едно от тях е психологическият натиск: Тръмп играе война на нерви с Иран – „атакуваме, не атакуваме“ – за да провокира грешка или да принуди ислямистите към преговори. Въпреки това, вероятността за реални преговори е нулева, тъй като иранският режим е майстор в протакането.
Друга версия е възможност за бягство на ислямистките власти – подобно на Венецуела, но с предаване на властта на гражданска администрация (като Пезешкиян). В замяна – спиране на ядрената програма и балистичните ракети, плюс отмяна на санкциите. Слабостта тук е Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР), който контролира огромна икономическа империя – от супермаркети до финансови активи. Те няма да се откажат лесно, а без контрол над парите всяка реформа би била невъзможна.
Събиране на сили и бъдещи сценарии
Военната подготовка продължава: Авианосецът „Линкълн“ се движи от Южнокитайско море към Близкия изток, „Рузвелт“ е в Червено море. Присъстват подводници „Джорджия“ с крилати ракети, разрушители и други сили. Тръмп може да чака натрупване на сили за „съкрушителен“ удар, който да реши всичко наведнъж.
Според Услендер, възможните сценарии са два:
- Демонстративен удар: Унищожаване на ядрени обекти като Фордо или Натанз, за да се направи режимът по-сговорчив.
- Пълно унищожаване: „Показна атака“, която да свали режима и да послужи за пример към Китай и Русия.
Авторът мисли, че по-вероятен е първия вариант, но го смята за грешка – иранският режим няма да се промени, независимо от ударите. Тръмп има съветници, но те често грешат.
Отмяната на удара по Иран от Тръмп не е признак на слабост, а на пресметливост. Фактори като несигурността в бързия успех, потенциалната ескалация от Израел и психологически натиск обясняват решението. Докато силите се събират, ситуацията остава напрегната, а бъдещето – неясно. Анализът на Услендер подчертава, че в геополитиката прагматизмът винаги надделява над емоциите.
