Израел и САЩ са насочили ударите си срещу най-чувствителната част от иранската ядрена програма – разработката на самото ядрено оръжие, а не толкова към обогатяването на уран. Това показва нов анализ на „Института за наука и международна сигурност“, базиран на сателитни снимки след операциите „Ревящ лъв“ и „Епична ярост“.
С други думи: вместо да удрят само „горивото“, Вашингтон и Йерусалим са се прицелили в „детонатора“. И това не е случайно.
Защо ударите са насочени към оръжейните разработки?
Според анализа, голяма част от иранските съоръжения за обогатяване на уран вече са били тежко повредени още по време на 12-дневната война през юни 2025 г. Последвалите удари са били концентрирани върху инфраструктурата, необходима за превръщането на обогатения уран в реална ядрена бойна глава.
Сред основните цели е бил комплексът Мин Задай – описан от израелската армия, като полу-подземен „ядрен щаб“, където ирански учени са разработвали ключови компоненти за ядрени оръжия. Според френското издание Le Monde, там вероятно е извършвана металургична обработка на ядрените ядра – критична стъпка при създаването на бомба.
Друг ударен обект е Талеган 2 в комплекса Парчин – силно укрепено съоръжение, свързвано с тестове на експлозиви и разработки за ядрени бойни глави. Точно този тип обекти тревожат западните разузнавания от години, защото там се случва „истинската магия“ на военната ядрена програма. Или по-точно – кошмарът.
Университети или фабрики за оръжия?
Сред поразените цели са и университети, свързвани с Корпуса на стражите на ислямската революция – КСИР, който отдавна играе ролята на държава в държавата в Иран.
Сериозни щети са нанесени на Университет Малек Ащар – институция, която Израел директно обвързва с разработката на ядрени оръжия. Ударена е и лаборатория до университета, свързана с унищожения през 2025 г. обект Можде.
Под атака попада и Университет „Имам Хюсеин“ – ключов университет на КСИР, използван за изследвания върху балистични ракети и подземни оръжейни разработки.
И тук идва неудобният въпрос за режима в Техеран: ако това са „мирни академични институции“, защо около тях има подземни военни лаборатории, свързани с балистични ракети и ядрени компоненти? Академична свобода, но с бетонни бункери.
Какво означава това за Иран?
Според анализа унищожаването на ключови центрове за ядрена оръжейна разработка вероятно е забавило значително способността на Иран да произведе ядрено оръжие.
Това е и логиката зад операцията: обогатяването на уран може да бъде възстановено сравнително бързо, но загубата на учени, лаборатории, тестови съоръжения и технологични процеси струва години. Особено когато част от инфраструктурата е превърната в кратер.
За Израел това е стратегическият приоритет от години – не просто да забави иранската програма, а да унищожи способността на режима да сглоби работеща бойна глава. А за САЩ ударите показват, че Вашингтон все по-трудно вярва на мантрата за „мирната“ ядрена програма на Техеран.
