В света на ядрената дипломация, Иран за пореден път се озовава на горещото кресло, този път с пренасочен поглед към Москва. Външният министър на страната, д-р Абас Арагчи, се стяга за визита при руския си колега Сергей Лавров, докато в сянката дебнат непреклонните погледи на Вашингтон. И всичко това – преди планирания нов кръг от ядрени преговори, който този път може да се проведе в Рим. Или както някои го наричат – градът, където се срещат империи, а този път и „добрите намерения“.
Старите играчи, нови маневри
САЩ и Иран водиха неофициални, но високопоставени разговори в Оман – първи от подобен ранг след разпадането на ядреното споразумение от 2015 г. В ролята на медиатор – Оман, доказал се през годините като неутрален дипломатически оазис. Срещата бе определена като „конструктивна“ от двете страни – което, в езика на дипломацията, означава нещо между „не се скарахме“ и „все пак си тръгнахме с бележки, а не с шамари“.
Доналд Тръмп, завърнал се в Белия дом през януари, подгря обстановката още през март с писмо до върховния лидер аятолах Али Хаменей. В него, в типичния си стил, предложи преговори и в същия ред на мисли – заплаши с военни действия, ако Иран не склони. Мека дипломация по американски модел: прегръдка с юмрук.
Москва – съюзник или арбитър?
Русия, като дългогодишен партньор на Иран и подписант на сделката от 2015 г., продължава да настоява за дипломатическо решение. Москва се обяви твърдо против какъвто и да било военен сценарий, предупреждавайки, че евентуален конфликт би бил „глобална катастрофа“.
Арагчи ще използва визитата си в Москва, за да обсъди последните развития около преговорите в Маскат, но и да координира позиции с Русия. Китай също не стои безучастен – Пекин вече проведе свои разговори с Техеран. Това превръща ядреното досие на Иран в геополитическа игра, в която всеки ход се прави със свити очи към следващата криза.
Ядрени, но не и директни
Въпреки напрежението, Иран остава категоричен: няма да има директни разговори със САЩ. Единствената тема, по която се водят преговори чрез оманските посредници, е ядрената програма и премахването на санкциите. Всичко извън този дневен ред, включително регионалното влияние на Техеран и ракетните му способности, попада в графата „червени линии“.
Войната на проценти
Според последния доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Иран разполага с 274,8 кг уран, обогатен до 60% – далеч над разрешения лимит от 3,67% по сделката от 2015 г. и опасно близо до границата от 90%, нужна за създаване на ядрено оръжие. От Иран продължават да твърдят, че ядрената им програма е изцяло с мирни цели. Светът отговаря с повдигнати вежди и двойна проверка на съседния бункер.
Гост от Виена
В навечерието на следващия кръг преговори, Иран ще посрещне и шефа на МААЕ, Рафаел Гроси. Очаква се той да се срещне както с Арагчи, така и с ръководителя на иранската ядрена агенция, Мохамад Еслами. Основната тема – прозрачност и „необходимостта от дипломатически решения“. Или казано по-просто: „Да не забравим кой натиска червения бутон и кой държи брояча.“
Преговорите между Иран и САЩ, независимо дали се водят в Рим, Москва или Маскат, са поредният опит да се запази балансът между ядрения апетит и глобалната безопасност. Но както добре знаем – в този жанр хепи ендът никога не идва лесно. Особено когато сцената се споделя от политици с ядрени куфарчета и его с обем на реактор.
