В Иран назрява нова, още по-силна вълна на протести. След жестокото потушаване на масовите демонстрации, при което според някои оценки може да са загинали до 30 000 души, ислямският режим не само не е успял да сломи обществото, а е постигнал обратното — ненавистта срещу властта се е превърнала в национално гориво.
Това пише The Wall Street Journal, описвайки една страна, в която страхът вече не е достатъчен, за да задържи хората в подчинение.
„Готови сме да умираме, само децата ни да не живеят така“
Жена от Керманшах казва в съобщение до журналисти думи, които звучат като отчаян вик от ръба на бездната:
„Надяваме се Тръмп да започне да ни бомбардира, само и само да унищожи Хаменеи и режима му…“
Когато гражданите започнат да предпочитат чужди бомби пред собствената си власт, това вече не е протест. Това е присъда.
Погребенията се превръщат в митинги
Местата, където би трябвало да има тишина, се превръщат в сцени на открит бунт:
- на погребения хората скандират „Смърт на Хаменеи!“
- ученици отказват да пеят патриотични песни
- лекари осъждат арестите на свои колеги, лекували ранени
- активисти вече открито говорят за сваляне на режима
Дори траурът в Иран вече е политически акт.
Дисидентите казват ясно: „Играта свърши“
Бившият премиер Мир-Хосейн Мусави, държан от години под домашен арест, заявява публично:
„Ислямската република не подлежи на реформиране. Тя трябва да бъде ликвидирана.“
Той настоява за конституционен референдум и демократична смяна на властта, отправяйки директно послание към управляващите:
„Какими още думи трябва да ви кажат хората, че не искат да ви виждат? Сложете оръжията. Играта е приключила.“
Хиляди убити, десетки хиляди арестувани
Организацията „Правозащитници на Иран“ е потвърдила смъртта на около 7000 души от началото на протестите.
Арестуваните са над 50 000.
Властите, разбира се, признават „само“ около 3000 жертви и наричат протестиращите „терористи“.
Но както казва правозащитникът Хади Гаеми:
„След като убиха хиляди, сега ходят от врата на врата, за да накажат всеки, дръзнал да протестира.“
„Студентът, който умира, не приема унижение“
Протестите продължават въпреки риска. В Мешхед студенти медици скандират:
„Студент, който умира, няма да приеме унижението!“
Учителските профсъюзи публикуват декларация:
„Скръбта се превърна в дълбока омраза в нашите сърца.“
А известната актриса Елназ Шакердуст обявява, че напуска киното:
„Няма да играя повече роли в страна, която мирише на кръв.“
Следващата дата: 17–18 февруари
Търговците от Големия базар в Техеран — символичното сърце на първите протести — призовават за национално въстание на 17–18 февруари, след края на 40-дневния траур.
Посланието им е ясно:
„Целта е отмъщение за най-голямата улична касапница в съвременната история.“
Перспективата: режимът печели битки, но губи страната
Иранската власт може да разполага с полиция, затвори и куршуми.
Но срещу себе си вече има не просто протестиращи.
Има народ, който е минал през страха… и е стигнал отвъд него.
А там режимите обикновено не оцеляват.
