Иранският външен министър Абас Арагчи приключи визитата си в Исламабад и напусна Пакистан точно преди очакваното пристигане на американски представители. Ходът идва на фона на опитите на Пакистан да посредничи за нови „преговори“ между Вашингтон и Техеран след войната в Близкия изток и напрежението около Ормузкия проток.
Арагчи проведе срещи с началника на армията фелдмаршал Асим Мунир, премиера Шехбаз Шариф и външния министър Исхак Дар. По информация от Техеран, иранската страна е благодарила за посредническите усилия, но е изложила „принципните си позиции“ относно примирието и края на наложената война срещу Иран.
С други думи: благодарим за гостоприемството, но няма да играем по чужд сценарий.
Дипломация или куриерска услуга?
Иранската държавна телевизия съобщи още преди заминаването на Арагчи, че той няма намерение да се среща с американски представители. Вместо това Пакистан щял да служи като канал за предаване на ирански предложения.
Това показва ясно недоверието между двете страни. Вместо пряк диалог – съобщения през посредник. XXI век, ядрена криза и разговори като в квартален спор през съседа.
Белият дом беше обявил, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър ще пътуват до Пакистан за разговори. По думите на говорителя Каролайн Ливит именно иранците са поискали лична среща. По-късно обаче Доналд Тръмп е отменил визитата.
Ормузкият проток: светът чака, Иран бави
Основната причина за спешността е Ормузкият проток – ключов маршрут за петрол и втечнен газ. Иран на практика блокира движението на кораби, което разтърси енергийните пазари.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща настоя протокът да бъде незабавно отворен без ограничения и такси, като подчерта, че това е жизненоважно за света.
Тук реалността е проста: когато режимът в Техеран реши да използва търговски маршрут като инструмент за шантаж, цената я плащат всички.
Техеран призова хората да гасят лампите
Иранският президент Масуд Пезешкиан призова гражданите да намалят потреблението на електроенергия. По думите му няма недостиг, но враговете на страната се опитвали да създадат недоволство.
Той даде и практичен съвет: вместо десет лампи у дома, да светят две.
Проблемът е, че електроенергийната система на Иран страда от години заради остаряла инфраструктура, липса на инвестиции и санкции. Тоест режимът отново обяснява структурни провали с външни врагове – стара тактика, нов ден. Приходите от петрол, вместо за подобряване на иранската инфраструктура и живот на хората, ислямистите пренасочваха за невнятни бройки балистични ракети, дронове-самоубийци и терористични организации в региона
Преговорите живи ли са?
Засега отговорът е: формално да, реално хич ги няма. Иран отказва разговори при американска морска блокада, Вашингтон иска бърз пробив, а посредниците се опитват да държат процеса жив.
Междувременно танкерите чакат, пазарите нервничат, а дипломатите пътуват напразно. Дали не е дошло времето, САЩ и Израел да дозачистят остатъците от режима на Хаменейците. Следващите, не е невъзможно да имат наченки на здрав разум. Сегашните доказаха, че са на акъла на ИДИЛ, Ал Кайда, Хамас, Хисбула, хутите и т.н. суицидални, ислямски терористи.
