Иран не просто се клати – той скърца по всички шевове. И ако някой още си представя, че там управляват костюмите, а не униформите, може би е време за едно бързо събуждане.
Според последния анализ на Iran International, страната преживява най-сериозния вътрешен трус от времето на ислямската революция насам. Причините? Комбинация от война, икономически срив и властови вакуум – рецепта, която рядко води до нещо приятно.
Кой държи кормилото – президентът или генералите?
На теория – президентът Масуд Пезешкиан. На практика – Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР).
Разривът между Пезешкиан и висшето военно ръководство вече не е просто слух, а открит сблъсък. Президентът предупреждава, че без примирие икономиката може да се срине „в рамките на седмици“. Звучи драматично? Да. Но и доста реалистично.
Само че гвардейците (военизирани ислямисти), водени от фигури като Ахмад Вахиди, изглежда не бързат да гасят пожара. Напротив – по-скоро пренареждат мебелите, докато къщата гори.
Разпада ли се „двойната система“?
Дълги години Иран балансираше между избрани политици и силови структури – нещо като политически хибрид между урна и казарма. Но този модел вече се пропуква.
Военните не просто влияят – те започват да диктуват. Блокират назначения, контролират ключови решения и постепенно изтикват цивилната власт в ъгъла, където тя може само да кимa… ако ѝ позволят.
Икономиката: пациент на системи
Санкции, инфлация, структурни слабости – старите проблеми не са изчезнали. Просто към тях се добави и войната, която натиска икономиката като бетонна плоча.
Големи части от икономиката вече са под контрола на държавни и свързани с ислямистите структури. Което означава едно: колкото по-зле става положението, толкова повече власт се концентрира в същите тези ръце.
Кой ще наследи върха?
Името на Моджтаба Хаменей все по-често се споменава като част от бъдещата властова конфигурация. Но анализът подсказва нещо по-интересно – дори и той да се издигне, решенията няма да се вземат от един човек.
Истинската тежест ще остане при силовите елити. Или казано по-просто: няма значение кой е лицето, ако ръцете са чужди.
Иран – държава в режим „оцеляване“
Външните играчи вече усещат промяната. Все по-често контактите се водят не с официалното правителство, а с хора от системата за сигурност. Защото всички знаят къде е реалната власт.
Картината е ясна: отслабващи институции, засилваща се военна доминация и държава, която мисли не за развитие, а за оцеляване.
Не е точно сценарият, който се продава в официалните речи. Но е този, който все по-ясно се вижда зад кулисите.
