В събота сутринта иранците направиха нещо, което режимът мрази повече от санкции – започнаха да публикуват. Кадри от удари на САЩ и Израел се появиха онлайн, въпреки изричните предупреждения на властите да не се „помага на врага“ с информация. Защото в XXI век първата реакция на експлозия не е паника, а натискане на бутона „record“.
Според разпространени видеа са били поразени сгради на държавни институции и на Корпуса на стражите на ислямската революция. Сред споменатите обекти са иранското разузнаване и дори офисът на върховния лидер. Аятолахът отдавна не е в Техеран – по информация на източници, близки до властта, той е преместен на сигурно място (Москва?). Когато столицата става шумна, духовното ръководство предпочита тишината на бункера.
Полуофициални източници съобщават за хиляди убити и ранени сред членовете на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Число, което трудно може да бъде проверено независимо – особено когато държавата изключва кабела.
4% интернет – новият национален стандарт?
Организацията NetBlocks потвърди почти пълно прекъсване на интернет достъпа в страната. Националната свързаност е спаднала до около 4%. Това не е технически проблем, а политическа настройка.
Подобни „дигитални нощи“ Иран вече е преживявал – особено когато по улиците започнат протести. Когато хората се събират физически, режимът първо ги разделя виртуално. Интернетът се изключва не защото не работи, а защото работи прекалено добре.
Призив от изгнание: ще се върнат ли протестите?
От чужбина глас подаде и Реза Пахлави. Бившият престолонаследник призова сънародниците си да се подготвят за ново излизане по улиците. Посланието е ясно – ако властта гаси мрежата, гражданите да включат гнева.
Междувременно бяха съобщени и кибератаки срещу държавни медии и сайтове, свързани с режима. Засегнати са платформи като IRNA, ISNA, Tabnak и Asr-e Iran. В епохата на дигиталната война фронтовата линия минава през сървъри, а не само през военни бази.
Допълнителен щрих: Мосад пусна телеграм канал на фарси за иранската аудитория. Информационната битка вече се води директно за вниманието на обикновения гражданин – без посредници, без филтри, без разрешение от Техеран.
Когато контролът се пропука
Режимът може да премести лидера си на сигурно място и да изключи интернет с едно натискане на копче. По-трудно е да изключи недоволството. Видеата вече са записани, спомените – също. А когато държавата се страхува от собствените си граждани повече, отколкото от външния враг, това обикновено означава, че проблемът не е в сигнала, а в системата.
