Американското разузнаване хвърли малко студена вода върху най-гръмките очаквания за бърз край на конфликта с Иран. Според директора на Националното разузнаване, съмнително вменяемата Тулси Габард, режимът в Техеран е сериозно отслабен, но далеч не е рухнал. С други думи – машината скърца, но още се движи.
Оцелява ли режимът или просто печели време?
По думите на Габард, въпреки ударите в рамките на операцията „Епична ярост“, властта в Иран остава функционална. Това означава, че страната не само може да продължи да действа, но и да отговаря – директно или чрез добре познатите си проксита в региона.
Перспективата, очертана от Вашингтон, е почти учебникарска: ако режимът оцелее, ще започне дългосрочно възстановяване на военния си капацитет – ракети, дронове и всичко останало, което прави Близкия изток още по-„спокоен“ за инвеститорите.
Унищожена ядрена програма… засега?
Интересен детайл е оценката за ядрената програма на Иран. Според американските данни тя е била „заличена“ при съвместните удари на САЩ и Израел през юни, като към момента няма признаци за възстановяване.
Това обаче контрастира с предишни твърдения на администрацията на Доналд Тръмп, че Техеран е бил само на седмици от създаване на ядрено оръжие. Разминаването между „почти готови“ и „напълно унищожени“ оставя леко усещане за импровизация – нещо като план, писан в движение.
Вътрешен разлом във Вашингтон?
Докато бомбите падат в Близкия изток, във Вашингтон започват да падат оставки. Джо Кент, ръководител на Националния център за борба с тероризма, напусна поста си с директна критика към войната.
В писмото си той твърди, че конфликтът не е бил продиктуван от непосредствена заплаха, а от външен натиск – теза, която Белият дом побърза да отхвърли като „фалшива“. Класически случай на „няма нищо за гледане тук“, докато всички гледат.
Какво всъщност е знаел Тръмп?
Остава и ключовият въпрос: каква информация е получил президентът преди да даде зелена светлина за ударите?
Според източници, Доналд Тръмп е бил предупреден за възможни ответни действия – включително заплахи за съюзници в Персийския залив и потенциално затваряне на Ормузкия проток. Въпреки това, последвалите изявления от Белия дом звучат така, сякаш развитието е било… изненада.
Финал без финал
Войната вече е в третата си седмица и вместо бързо решение се оформя познат сценарий: отслабен, но устойчив противник, нарастващи разходи и все повече въпроси у дома.
А най-важният извод? Ако някой е очаквал лесна победа – явно е пропуснал първия урок по Близкия изток. Но в същото време тези, които твърдят, че войната е загубена от САЩ, защото не е продължила общо 3 дни, явно или съвсем нямат разум или съзнателно се опитват да омаловажат значението на операцията. Още в първите дни Тръмп заяви, че войната се очаква да продължи 4-5 седмици. Още не са минали и 3 седмици. Освен това, самите САЩ сдържат Израел от радикални действия, които биха срутили режима в Техеран, върнали страната в прединдустриалната епоха и причинили глад, гражданска война и дезинтеграция. Иран е изключително уязвима страна, чиято икономика се крепи на само 3 крехки фундамента:
- Газовото находище Южен Парс и завода за преработка на газ Асалуех, които бяха ударени днес. Над 80% от иранската енергетика се крепи на тях.
- Пристанището на Бандар Абас, през което минава около 80% от целият ирански внос.
- Остров Харг, през който минава около 90% от целият ирански износ на петрол.
