Заместник министър-председателят на Швеция Еба Буш предизвика интензивна дискусия след като предложи забрана на бурки и никаби в обществени пространства, включително улици, обществени сгради, училища и здравни заведения.

Тя твърди, че покриването на цялото лице е в конфликт със шведските ценности на откритост, социално взаимодействие и равенство, заявявайки, че религиозните практики трябва да се адаптират към обществото, в което съществуват.

Предложението все още не е закон — то ще се нуждае от парламентарно одобрение — но идва на фона на по-широките усилия на Швеция да се справи с предизвикателствата на интеграцията, миграционната политика и социалното сближаване.

Поддръжниците казват, че забраната може да подобри сигурността, комуникацията и правата на жените, докато критиците твърдят, че тя рискува да ограничи религиозната свобода, да маргинализира мюсюлманките и да подхрани дискриминацията.

Няколко европейски страни като Франция, Белгия, Дания, Австрия и Швейцария вече прилагат подобни забрани, което прави Швеция последната нация, която обмисля да се присъедини към този противоречив политически път.

Докато Европа продължава да балансира културното разнообразие, националната идентичност и гражданските свободи, този дебат поставя труден въпрос:

Трябва ли обществата да се адаптират към културните практики — или културните практики трябва да се адаптират към обществото?