В Йемен се проведоха масови погребения на 31 души, обявени за „журналисти“, загинали при израелски въздушни удари по позиции на подкрепяните от Иран хути в столицата Сана. Телевизиите на самите хути предаваха траурните церемонии, опитвайки се да внушат, че Израел не воюва с терористи и военни структури, а едва ли не с пресслужбата на хуманитарни организации.
Всъщност ударите са дошли след поредната атака – този път дрон, изстрелян от хутите, който е пробил израелската противовъздушна отбрана и е ударил летище в южен Израел. Израелската реакция е била класическа: ответен удар по военни щабове, складове и инфраструктура на хутите.
Но както вече добре познаваме от десетилетия арабската пропаганда, всяка жертва на бойното поле автоматично се превръща в „жена и дете“. Напоследък обаче сценарият видимо се видоизменя – сега вместо „невинни бебета“ започват да се появяват „журналисти, лекари и хуманитарни работници“. Въпросът е дали наистина става дума за такива хора или просто за бойци на хутите, които между един ракетен обстрел и друг са попълвали ведомостите като „кореспонденти“.
Любопитно е, че дори самата хуситска телевизия Al-Masirah излъчи церемонията, като показа десетки ковчези и малко по-слаба посещаемост от очакваното – обяснението било „силен сутрешен дъжд“. С други думи, дори погребалният PR не върви по план.
Не бива да се забравя и контекстът: хутите вече повече от 22 месеца изстрелват ракети и дронове към Израел, атакуват кораби в Червено море и твърдят, че го правят „в солидарност с палестинците“. Тоест, имаме въоръжена групировка, финансирана и въоръжавана от Иран, която води открита война срещу еврейската държава – но в международното медийно пространство те се появяват като „мъченици на журналистиката“.
Арабската пропаганда отдавна се е специализирала в драматургията – едно време плачеха за „избити деца“, после за „обстрелвани болници“. Днес явно модата е да се говори за „журналисти и хуманитарни работници“. Това, разбира се, звучи по-внушително в западните медии и по-лесно печели симпатии сред публиката, която не следи в детайли кой всъщност държи оръжията в ръцете си.
