Андрей Аверянов, мозъкът зад десетки диверсионни операции на ГРУ в Европа и Африка, загинал в Средиземно море. По всяка вероятност — без да е подозирал, че последното му пътуване ще бъде с кораб под фалшив флаг.
Моряк по неволя, генерал по призвание
Декември 2025 г. Танкерът Qendil — част от руския „сенчест флот“ — плава из Средиземно море. На борда, облечени в моряшки дрехи, се возят около десетина високопоставени служители на ГРУ — Главното разузнавателно управление на Русия. „Това е най-добрият начин за придвижване на руски разузнавач“, обяснява анонимен източник пред френската радиостанция RFI. Звучи логично — докато не идва взривът.
При удар срещу танкера двама загиват, седем са ранени. Сред загиналите е генерал Андрей Аверянов — заместник-началник на ГРУ, ветеран на тайните операции и човекът, когото западните разузнавателни служби отдавна са наблюдавали с нескрито безпокойство. Москва, разбира се, не коментира нищо. Мълчанието е отговор само по себе си.
Кой беше човекът, когото никой не трябваше да познава?
Аверянов е роден през 1966 г. в Туркменистан, завършил военно училище в Ташкент — биография, скроена за друга епоха. От 2013 г. обаче той оглавява войскова единица 29155 — подразделение, чието съществуване Русия никога официално не е признавала, но чиито „отпечатъци“ са открити на най-неудобните места из Европа.
Според данни на западни разузнавателни служби, цитирани от The New York Times, именно тази структура стои зад отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му в британски Солсбъри, зад опита за преврат в Черна гора през 2016 г. и зад покушението срещу българския бизнесмен Емилиян Гебрев. Разследващата медия The Insider го свързва и с взривовете на складове за боеприпаси в България и Чехия — престъпления, за които чешката полиция го е обявила за издирване още през 2024 г.
В последните години Аверянов е курирал „африканското направление“ на ГРУ и е трябвало да оглави новосформирания „африкански корпус“ на руското Министерство на отбраната — фактически наследника на ЧВК „Вагнер“ след разпускането му. Планове, останали незавършени.
Украйна в Либия — изненада ли е?
Според RFI операцията срещу Qendil е осъществена от украински специалисти, действащи от либийска територия — с одобрението на правителството на Абдел Хамид Дбейба в Триполи. От 2025 г. в страната са дислоцирани над 200 украински военни и технически специалисти, работещи на няколко обекта, включително авиобаза в Мисрата и инфраструктура за морски и въздушни дронове в района на Мелита. Оттам са осъществени и атаките срещу газовоза Arctic Metagaz.
И тук идва логичният въпрос: как Украйна — страна, водеща тежка отбранителна война на собствена територия — успява да поддържа военно присъствие на хиляди километри разстояние, в страна, която самата тя преди години едва познаваше?
Ответните ходове — с или без официален печат
Веригата от събития не спира дотук. На 23 декември 2025 г. — само дни след удара по Qendil — в Турция се разбива самолетът на началника на Генералния щаб на Либия, генерал Мохамед ал-Хаддад. Според източници на RFI причината е взрив на борда. Пръстите сочат Москва, но доказателства — поне публични — няма.
На 19 март 2026 г. пожар избухва на тръбопровод в либийското петролно находище Ел-Шарара — едно от най-важните в страната. На място са открити руски боеприпаси. Официален коментар от Триполи — все още никакъв.
Картината, която се очертава, не изисква особено богато въображение: в Средиземноморието и Северна Африка се води война без обявена война, с невидими фронтове и официално мълчание от всички страни.
Аверянов е прекарал десетилетия в сянката — организирайки взривове, отравяния и преврати, без нито веднъж да излезе на светло. Ирония на съдбата е, че краят му е дошъл точно когато е трябвало да остане невидим — на борда на танкер, маскиран като моряк, в международни води.
Руското министерство на отбраната не е направило нито едно изявление. Е, естествено — за хора, които официално не съществуват, е трудно да се признае, че са мъртви.
