В последните години Китай все по-активно използва нетрадиционни методи, за да изгради позитивен образ пред света. Един от най-новите подходи е така наречената „дипломация чрез инфлуенсъри“. Подтикната от необходимостта да контрира западната критика и негативните репортажи, китайската държава вече кани западни инфлуенсъри на разточителни, напълно платени пътувания в страната.
Мисията на тези влиятелни личности е ясна: да предават на живо и да създават съдържание, което показва „истинския Китай“. Но този образ далеч не включва теми като дигитално наблюдение, ограничаване на свободата на словото, потискане на етнически и религиозни групи или нарушения на човешките права. Вместо това се представят модерни градове, културни традиции и технологичен напредък – картина, предназначена да засили „меката сила“ на Пекин в глобален мащаб.
Този модел на комуникация не е уникален за Китай. Все повече държави използват социалните мрежи и известни личности, за да оформят международната си репутация. В случая с Китай обаче това придобива особено значение в контекста на нарастващото геополитическо напрежение и информационната война с водещите демокрации.
Инфлуенсърите, които се включват в тези кампании, често не са професионални журналисти и избягват да поставят неудобни въпроси. Те обикновено представят пътуванията си като туристически приключения, като по този начин служат като своеобразни посланици на Пекин, често без да осъзнават напълно политическата роля, която играят.
Докато социалните мрежи остават мощен инструмент за лична и културна комуникация, те все по-често се използват и за геополитически цели. „Инфлуенсърската дипломация“ на Китай е само един от примерите как границите между реклама, пропаганда и външна политика се размиват в дигиталната епоха.
