Комбинирана ракетно-дронова атака срещу Киев и други райони на Украйна

Киев

На 6 април 2025 г. Русия извърши поредната комбинирана атака срещу Украйна, използвайки дронове, балистични и крилати ракети, вероятно пуснати както от въздуха, така и от морето. Въоръжените сили на Украйна все още не са предоставили официална информация за мащаба на нападението, но наблюденията на очевидци дават представа за случилото се. Според тях балистичните ракети са ударили Киев в ранните утринни часове, докато малко след полунощ са били забелязани крилати ракети или дронове. Характерът на атаката предполага, че става дума по-скоро за крилати ракети, тъй като дроновете обикновено следват предсказуеми маршрути, а този път траекториите бяха различни. Ясно е, че Киев е бил мишена на балистични удари в поне два вълни, допълнени от крилати ракети.

Звукът на експлозиите беше чут от всички в украинската столица, така че описанията едва ли са изненада за местните жители. Е, според резултатите, представени от „радиоточката“ от Москва, малко след полунощ и на сутринта ВСУ е провело среща с инструктори от НАТО, в един бизнес център, в Оболон, в частния сектор, в малко кафене и магазин. Най-вероятно в отдела за играчки, ако не е бил магазин за хранителни стоки, или в отдела за хранителни стоки, ако е бил магазин за хранителни стоки. Въпреки това, повечето или почти всички цели са били поразени от противовъздушната отбрана, макар и с различна степен на успех. Експлозиите са били предимно на голяма височина, а разрушенията показват, че ракетите са имали значително отклонение от целите си – или пък врагът умишлено е насочил ударите си към жилищни райони, без да се съобразява с нищо друго.

Това поведение не е изненадващо. Историята показва, че руските военни често действат без морални задръжки или офицерска чест. Примерите от Втората световна война и Гражданската война в Русия свидетелстват за системно разрушение и насилие, а средствата за това са се променяли само с времето. Логиката зад действията им е проста: военните цели изискват точност и резултат, което носи риск от провал. Ударът по склад или щаб може да бъде неуспешен, а това води до неприятности за командването. Но когато става дума за безразборни атаки по градове, успехът е гарантиран – всяко попадение се представя като победа. „Попаднахме по Киев, Харков, Одеса…“ – това е достатъчно, за да бъде отчетено като „чудесен“ резултат. За руските военни подобни масови удари са „празник на душата“, защото не носят риск от провал, а напротив – могат да донесат награди, звания и одобрение от върховете.

Това е същността на т.нар. „руски мир“ – идеология, която възхвалява разрушението и убийството. За разлика от Китай, където се стремят към грандиозни строежи като символ на превъзходство, в Русия гордостта идва от способността да се унищожава. Лидери като Путин просто дават свобода на това желание, присъщо на обществото им. Доказателство е масовото издигане на паметници на Сталин, когато тоталитарните ограничения бяха премахнати – явление, което дори изплаши властта, опасяваща се от сравнение с „великия вожд“.

Тази нощна атака е поредното проявление на тази кръвожадна философия. Както отбелязва Херодот преди 2500 години, характерът на това „стадо“ не се е променил и няма да се промени. В същото време обаче, сравнението с други държави разкрива пропуски в украинската отбрана. Израел, след ракетните удари от Ирак през 1991 г., разработи собствени системи за ПВО и ПРО, въпреки липсата на предишен опит. Днес тези системи защитават страната и се изнасят в чужбина. Украйна, с нейния потенциал в производството на ракети и радари, все още не е успяла да защити градовете си от балистични заплахи, три години след началото на пълномащабната война. Докато Израел строи убежища и укрепва инфраструктурата си, в Украйна продължават да разчитат на крехки сгради и чуждестранна помощ.

Според последните данни от ВВС, от 6 ракети „Искандер“ е свалена само една, от 9 ракети Х-101 – 6, и от 8 „Калибъра“ – 6. Останалите попадения вероятно ще разберем по-късно. Въпросът за украинско ПВО и защита от балистика остава открит.

Автор: Антиколорадос.
Превод и адаптация: Георги Борисов