САЩ обявиха, че са предали на Израел още една батарея от системата за противоракетна отбрана THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), предназначена да засили отбраната на страната срещу балистични ракети. Според Пентагона това решение е свързано с нарастващите рискове от ескалация в региона, включително потенциални заплахи от Йемен, хусите и Иран. Въпросът е: накъде вървим и какви са шансовете за по-широкомащабен конфликт?
Системите THAAD не са подарък за Израел, а остават под контрола на американските военни, които ги експлоатират. Това е част от стратегията на САЩ да подсилят присъствието си в Близкия изток. Решението идва на фона на напрегнати преговори между Вашингтон и Техеран относно ядрената сделка, които са на ръба на провал. Ако диалогът не успее, Иран може да стане още по-агресивен, а САЩ и Израел се подготвят за такъв сценарий. Освен това американците усилват региона с допълнителна военна мощ – стратегическа авиация на атола Диего Гарсия, ударна група с авианосeца „Карл Винсън“ и сухопутна авиация.
Хусите в Йемен, подкрепяни от Иран, също представляват заплаха, макар и ограничена. До момента те не са успели да изстрелят повече от две балистични ракети в един залп срещу Израел, което местните системи за отбрана успешно неутрализират. Въпреки това американското участие е и тренировка за техните сили, и начин да се пестят израелските ресурси за по-сериозни заплахи – като потенциална масирана атака от Иран, който е показал, че може да изстреля стотици ракети едновременно.
Напрежение между Турция и Израел
Отношенията между Израел и Турция остават изключително напрегнати, особено заради действията в Сирия. Някои анализатори предупреждават, че сме на прага на ескалация, но вероятността за пълномащабна война изглежда преувеличена. Турция има свои интереси в региона, но пряк сблъсък с Израел в Сирия – не е в неин интерес. Турските ВВС и ПВО биха били в неизгодно положение срещу израелските сили, а идеологическият подход на Ердоган, често използващ антиизраелска реторика за вътрешнополитически цели, едва ли ще прерасне в реален военен конфликт. Засега турското външно министерство отправи успокоителни сигнали, вероятно след натиск от САЩ.
Иран: Заплахи или Война?
Ситуацията с Иран е по-сложна. САЩ и Израел използват военна демонстрация, за да притиснат Техеран към преговори. Иранските власти наскоро изразиха интерес към диалог чрез посредници, вероятно Оман. Според израелската и американската позиция Иран става сговорчив само под заплаха от реална военна сила или удушаващи санкции. Ако тези фактори липсват, Техеран или печели време, или изобщо не приема сериозно опонентите си.
Американската стратегия включва натрупване на сили в региона – от системи за ПВО до авианосци. Това е сигнал към Иран, че военен удар е възможен, ако преговорите пропаднат. Много зависи от позицията на администрацията на президента Тръмп – ако условията му са неприемливи за Иран, режимът на аятоласите ще трябва да избира между война и отстъпки. Надеждата на Техеран, че американските заплахи са празни думи, може да се окаже рискован залог.
Хамас: Ослабен, но Упорстващ
Хамас в Газа е отслабен след продължителните боеве с Израел, но запазва боеспособност. Според различни оценки бойците им са около 20 000, плюс 5000 от „Ислямски джихад“. Ракетните им запаси позволяват периодични атаки срещу израелски градове, включително централните райони, макар и с минимална честота. Примирието им даде време да реорганизират позициите си и да сглобят нови оръжия от налични части.
Силите им са много по-малобройни и по-слаби в сравнение с началото на конфликта, но някои части са извлекли поуки от боевете. В сраженията в Джабалия, Саджая и Бейт Ханун реорганизирани батальони на Хамас оказаха сериозна съпротива, нанасяйки загуби на израелската армия – около 40 войници загинаха в тези операции. Това напомня, че дори отслабен, Хамас не бива да бъде подценяван. Те разчитат на тунели, мини и ядро от фанатизирани терористи.
Съдбата на заложниците, държани от Хамас, остава спорен въпрос. Военният натиск доведе до първата сделка за освобождаване през ноември 2023 г., но също така увеличава рисковете за тях. Има случаи, когато израелски удари или операции са довели до смъртта на заложници – например при ликвидацията на командир в Газа. Въпреки това спиране на операциите би означавало капитулация пред Хамас, което би насърчило бъдещи отвличания. Истината е някъде по средата – натискът е необходим, но изисква прецизност, за да се минимизират жертвите.
Израелската стратегия вече включва не само унищожаване на военните лидери на Хамас, но и на административните им структури. Целта е да се прекъсне всякакво желание за заемане на властови позиции в Газа. Но ако Хамас бъде свален, кой ще запълни вакуума? Местните кланове са неутрализирани, съседните арабски държави не желаят да се ангажират, а Израел също не иска да управлява директно Газа. Без пълно военно поражение на Хамас обаче алтернатива трудно ще се появи. Дори при успех Израел ще трябва да реши дали да покани външна сила, или да остави региона на самоорганизация – риск, който може да върне Хамас на власт.
