Кремъл пак заповядва: „Дайте си Донбаса и се извинете“

Дмитрий Песков

Когато реалността не съвпада с желанията, в Кремъл явно са открили нова стратегия: просто да раздават заповеди на чужди държави, сякаш са квартален домоуправител с мегафон. Този път говорителят Дмитрий Песков реши, че Володимир Зеленски трябва „още днес“ да вземе решение и да изтегли украинската армия от Донбас. За предпочитане – още вчера. Ако може, и с извинително писмо.

Ултиматум или комедия на абсурда?

Според кремълската логика, ако Украйна просто си тръгне от собствената си територия, всичко ще се оправи магически. Войната ще спре, хората ще са щастливи, а Москва – доволна, че светът най-накрая е разбрал „кой е шефът“. Само че реалността е малко по-упорита от телевизионните сценарии.

Самият Зеленски вече е посочил, че подобен „мир“ означава само едно – пауза преди следващото нападение. И ако историята е научила някого на нещо, то е, че отстъпките към агресор не водят до мир, а до нови апетити. Русия е инвазивна империя, достойна наследничка на ордите на Чингис Хан.

А защо не си тръгнат… те?

Тук идва любимият момент: Кремъл настоява Украйна да напусне Донбас, докато руската армия си стои там като „гост“, който не само не си тръгва, ами и пренарежда мебелите. В същото време се говори за ново настъпление по заповед на Владимир Путин – защото, разбира се, най-добрият начин да убедиш някого в мирните си намерения е да подготвяш още война.

Преговори на пауза… удобно

Песков обяснява, че преговорите били „на пауза“, защото САЩ били заети другаде. Разбира се – нищо общо с факта, че исканията на Москва звучат като списък с желания към Дядо Коледа, написан от човек, който вече е счупил витрината и настоява подаръците да му бъдат дадени веднага.

Колко дълго ще продължи този фарс?

Според източници, близки до ситуацията, войната може да продължи още година-две. Което прави кремълските „решения още днес“ да звучат още по-абсурдно – като човек, който подпалва къщата и после крещи на съседите да гасят по-бързо, защото му пречи димът.

В крайна сметка, ултиматумите от Москва не звучат като дипломация, а като лоша шега, която упорито отказва да стане смешна. Единственият проблем е, че цената на този фарс не се плаща със смях.

Споделете с приятелите си