Иранският режим продължава да сее хаос – на север срещу собствените си опоненти, на юг срещу съседите си
Дронове над Бибан: семейства на опоненти под удар
В ранните часове на вторник Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) изпрати два дрона срещу лагера Сурдаш в района на Бибан, в иракски Кюрдистан. Целта не беше военна база или стратегически обект – там живеят семействата на ирански кюрдски опоненти на режима в Техеран. Регионалната дирекция по сигурност на Кюрдистанския регион потвърди атаката и съобщи, че за щастие няма жертви.
Само часове по-късно, около 4 сутринта местно време, жителите на Бандар Абас, Кешм и Сирик – всичките на иранска територия – съобщиха за взривове. Провинциалните власти побързаха да успокоят: системите за противовъздушна отбрана прихванали малки дронове и разузнавателни апарати, без да има поражения или щети. Кой е изпращал тези дронове обратно към Иран – засега остава въпрос без официален отговор.
ОАЕ: втори ден отбиват ирански ракети и дронове – но Техеран „нищо не знае“
Министерството на отбраната на Обединените арабски емирства обяви във вторник, че за втори пореден ден противовъздушната отбрана на страната е влязла в действие срещу ирански ракети и дронове. Съвпадение? Вероятно не.
Иранското министерство на външните работи, обаче, с обичайната за режима безочливост отрече каквото и да е нападение. Вместо това заяви, че провежда „отбранителни мерки“ срещу американски активи – удобно обяснение, което по никакъв начин не обяснява защо тези „мерки“ прелитат над емиратско въздушно пространство. За да е пълна картината, Техеран обвини ОАЕ в „сътрудничество с враждебни страни“ заради американските военни бази на тяхна територия и предупреди, че подобно „сътрудничество“ може да има „опасни последствия“.
С други думи: нападаме ви, отричаме, че ви нападаме, и после ви заплашваме, че ще ви нападнем.
Накъде води тази ескалация?
КСИР удря кюрдски семейства в Ирак. КСИР изстрелва дронове и ракети към ОАЕ. Иранският режим отрича едното и оправдава другото. Международната общност наблюдава поредния цикъл на терористична дейност от страна на режим, чието оцеляване зависи от постоянното насилие – навън, за да отклони вниманието от провалите вътре.
Въпросът не е дали Иран ще продължи. Въпросът е докога светът ще се задоволява единствено с изявления за „сериозна загриженост“.
