Великобритания натисна паузата на една от най-чувствителните си сделки – предаването на Чагоските острови на Мавриций. Причината? Когато Доналд Тръмп каже „лоша идея“, в Обединеното кралство очевидно не бързат да спорят.
Става дума за архипелага Чагоски острови, където се намира стратегическата база Диего Гарсия – ключова за военните операции на САЩ и Великобритания. По планираната сделка Лондон трябваше да прехвърли суверенитета на Мавриций, но да запази базата под наем за 99 години. Звучи като класически британски компромис – „взимаш островите, но ние си държим най-важното“.
Само че Вашингтон не е особено впечатлен. Администрацията на Тръмп гледа на подобен ход като на стратегически риск, особено в контекста на напрежението в Индийския океан. А когато става дума за военни бази, САЩ рядко са склонни на експерименти.
Кой всъщност дърпа конците?
Официално, кабинетът на Киър Стармър твърди, че сделката остава „най-доброто решение“ за бъдещето на базата. Неофициално – без одобрението на САЩ тя няма как да мине. Затова и законодателството, което трябваше да я закрепи, тихо отпада от дневния ред на парламента.
Лондон сега се опитва да убеди Вашингтон да даде зелена светлина. Но това няма да е лесно – особено след като отношенията между двамата съюзници започнаха да скърцат.
Причините? Отказът на Великобритания да участва активно във военните действия срещу Иран и първоначалното нежелание да предостави бази за американски удари. В един момент „специалните отношения“ между двете държави започнаха да звучат по-скоро като дипломатически евфемизъм, отколкото като реалност.
Сделка или символичен жест?
Цялата ситуация поставя неудобен въпрос: дали Великобритания наистина взема самостоятелни решения, или просто ги съгласува предварително с Вашингтон?
На теория – сделката с Мавриций трябваше да сложи край на дългогодишен спор за суверенитет. На практика – тя се превърна в поредното доказателство, че когато става дума за глобална сигурност, последната дума рядко е в Лондон.
И докато Доналд Тръмп критикува Стармър, че „не е Уинстън Чърчил“, британското правителство внимателно пренаписва плановете си. Понякога географията е съдба – особено когато върху нея има военна база.
Диего Гарсия
Диего Гарсия е атол в централната част на Индийския океан, част от Британската територия в Индийския океан. Той е стратегическа военна база, използвана от Съединените щати и Обединеното кралство, и е сред най-важните военноморски и авиационни обекти в региона.
Основни факти
- Местоположение: Индийски океан, архипелаг Чагос
- Контрол: Обединено кралство (под аренда за САЩ)
- Площ: около 44 km²
- Статус: Военна база без постоянно цивилно население
- Значение: Стратегически център за операции в Азия и Близкия изток
География и произход
Атолът Диего Гарсия има форма на подкова, обграждаща лагуна. Той е част от архипелага Чагос, който представлява група коралови острови, разположени на юг от Малдивите. Природно мястото е тропическо и сравнително изолирано, което го прави идеално за военни цели и ограничен достъп.
Военно значение
Базата на Диего Гарсия служи като логистичен, въздушен и морски хъб за американските и британските въоръжени сили. Тя е използвана при конфликти като войните в Персийския залив, Афганистан и Ирак. На острова се намират писти, складове за гориво и пристанищни съоръжения, поддържащи големи военни операции.
История и спорове
През 1960-те години „местното“ население, наричано илоа (или чагосианци) е изселено при създаването на военната база. Това довежда до продължителни международни спорове между Обединеното кралство, Република Мавриций и бившите жители, като Мавриций претендира суверенитет над архипелага. Международният съд в Хага през 2019 г. постановява, че управлението на Великобритания върху територията е незаконно, но контролът остава непроменен. Не е ясно защо МНС на ООН издава все по-налудничави присъди. Самият Мавриций е създаден от Великобритания, на напълно необитаем остров и е отдалечен на над 2000 км. от Диего Гарсия.
Настоящ статус
Днес Диего Гарсия остава под британска юрисдикция, с американско военно присъствие по дългосрочен договор. Достъпът за цивилни е строго ограничен, а островът остава ключов елемент в отбранителната инфраструктура на САЩ и съюзниците им в Индийския океан.
