Геополитиката не спи, дори когато двама президенти си бъбрят два часа по телефона. Особено ако тези двама са Доналд Тръмп и Владимир Путин – двама мъже с големи амбиции, още по-голямо его и понякога съмнително отношение към картата на Европа.
След третия по ред разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин от началото на новата му президентска активност, светът замръзна в очакване. Не защото някой наистина вярва, че двучасов телефонен разговор ще донесе мир в Украйна, а защото всички се питат: какво пак се опитват да разменят зад кулисите?
За какво си говориха?
Според официалната версия – за мир. Путин съобщи, че е благодарил на Тръмп за „подкрепата на САЩ“ за възобновяване на преките преговори между Русия и Украйна. Уточни също, че Русия е готова да работи по „меморандум за бъдещ мирен договор“. Всичко това звучи добре… ако беше 2014 г.
Тръмп, верен на драматургичния си стил, изрече в социалната си мрежа TruthSocial, че „се надява на продуктивен ден, примирие и край на тази жестока война, която никога не е трябвало да започва“. Което е вярно, но също така удобно избягва въпроса кой я започна.
Политически театър с международна трупа
Няколко часа преди да говори с Путин, Тръмп се чу и с лидерите на Великобритания, Германия, Франция и Италия. Общото послание? „Не трябва да има предварителни условия за примирие, но Путин трябва да покаже, че наистина иска мир.“
Европейските лидери не крият скептицизма си. Франция директно заяви, че Путин трябва да приеме предложеното от Тръмп 30-дневно безусловно примирие. Защо точно 30 дни? Може би, за да му се даде време да прегрупира войските?
И тук идва ключовият страх на Европа: че евентуално споразумение, сготвено между Тръмп и Путин, може да остави Украйна без една пета от територията си и без сериозни гаранции за бъдеща сигурност. Превод: Мир срещу капитулация.
Проблемът със „силните мъже“ и техните сделки
Идеята, че „светът ще се оправи, когато големите момчета си стиснат ръцете“ е не просто остаряла – тя е опасна. Тръмп вече неведнъж е намеквал, че истински напредък в Украйна ще има само, ако той и Путин се срещнат лично. Превод: дипломация на егоцентризма.
А междувременно – Русия продължава офанзивата си, държи около 20% от територията на Украйна, а условията на Путин за край на войната са… непроменени. Тоест, капитулация или нищо.
Така ли изглежда „мирът“?
Разбира се, мирът е нужен. Всяка седмица хиляди украинци и руснаци умират в една война, която никой в демократичният свят не искаше. Но мир, наложен отгоре, без справедливост, без сигурност и без уважение към суверенитета, не е мир. Това е пауза пред следващата война.
Телефонният разговор между Тръмп и Путин не е пробив, а пореден епизод от един добре познат сериал – „Големите сили решават съдбата на по-малките“. Европа не иска да бъде статист, а Украйна няма право да бъде разменна монета.
Може Тръмп да вярва, че може да „затвори сделката на века“, но този път става дума не за небостъргачи, а за съдбата на милиони хора. А мир, построен върху диктат и илюзии, се срутва още преди да е построен.
