„Всичко е под контрол“ — докато нефтобазите пламват една по една
В ранните часове на поредния военновременен ден столицата на Русия се събуди не от алармени часовници, а от поредица взривове. Масиран украински дрон-удар порази Москва и Московска област, принуждавайки властите да спрат работата на летищата и изправяйки жителите на мегаполиса пред неудобния въпрос: ако войната е „там, далеч“, защо вият сирени тук?
Московският кмет Сергей Собянин не закъсня с успокоителното изявление — руска традиция, съпоставима по надеждност с прогнозата за времето в Сибир. Според него силите за противовъздушна отбрана „отразили първата вълна“, унищожавайки над 120 дрона — първо 15, после още над сто. Наред с това: никакви разрушения, никакви пострадали. Москва е в безопасност. Успокойте се, граждани.
Реалността обаче имаше различни планове
Докато Собянин произнасяше отчета си, жителите на Подмосковието снимаха нещо съвсем различно. В населеното място Дурикина пламна нефтоналивната станция „Солнечногорская“. В Капотня — московският нефтопреработвателен завод. В Зеленоград беше ударен „Ангстрем“ — производител на полупроводници, микроконтролери и микропроцесори, тоест предприятие с пряко отношение към руската военна промишленост. Атакувано беше и летище Шереметиево. Взривове звучаха в Дедовск, Химки и Клин.
Видеозаписи от социалните мрежи фиксираха момента на ударите, придружени от добре позната руска народна лексика — достатъчно красноречива, за да не изисква превод.
Чия ракета уцели жилищния блок?
Тук историята придобива особен привкус. Сред взривовете в Подмосковието поне един е дело не на украински дрон, а на собствената руска ПВО. Зенитни ракети, отклонени или изгубили целта си, се стовариха върху жилищни сгради. В един от районите снаряд попадна в жилищен комплекс — „в единадесетия блок, точно срещу нашата сграда“, разказва един от местните жители.
Добре де — колатерални щети от колатерална отбрана.
Пътниците на трите основни московски летища — Шереметиево, Домодедово и Внуково — прекараха часове в чакалните, докато заминаванията се отменяха едно след друго заради безпилотниците. Социалните мрежи се напълниха с коментари от шокирани граждани: „Как допуснахте това?“, „Къде е нашата противовъздушна отбрана?“, „Мислех, че е гръмотевична буря.“
Отговор от официалните институции — предсказуемо — не последва.
Войната се върна у дома — буквално
Може би най-показателното в целия инцидент не са пожарите, не са ударените заводи и дори не е унизеното мълчание на руската пропаганда. Показателна е реакцията на хората. Жена от Химки записва видео с треперещи ръце, прегърнала кучето си: „Не мислех, че войната ще ни засегне така. Просто не го мислех.“ Друга избягала от апартамента си по среднощ, без да знае накъде да тича.
Това е точно онова, което жителите на Харков, Николаев, Запорожие и Херсон изпитват пета година — само дето никой в Москва не е смятал, че и те ще се окажат в тая редица.
Атаките продължавали и в момента на публикуване на информацията, като нови групи дронове се придвижвали към Москва от няколко посоки. Украинските военни от своя страна наблюдаваха внимателно — не само резултатите от ударите, но и как точно руската ПВО реагира, кога и откъде стреля, и кои са слабите й места.
Събуждането на Москва беше рязко. Дали ще е и поучително — това е съвсем друг въпрос.
