Гръцките власти съобщиха, че са спасили над 300 мигранти за последните 48 часа в морски операции край остров Crete, който се е превърнал в една от основните входни точки за хора, опитващи се да достигнат Европейския съюз от Северна Африка.
Спасените са предимно граждани на Бангладеш, Египет, Йемен и Судан, които са пътували с импровизирани лодки, тръгнали основно от района на Тобрук в източна Либия – маршрут, който се счита за изключително опасен заради дългото морско разстояние и непредсказуемите метеорологични условия.
Масови спасителни операции в Егейско море
Според гръцката брегова охрана, почти половината от хората са били открити и спасени в понеделник, като са използвани поне три различни плавателни съда. Операциите са продължили и във вторник, въпреки силните ветрове в района.
След спасяването мигрантите са били задържани от местната полиция на Крит и впоследствие ще бъдат прехвърлени в приемни центрове на континенталната част на Гърция.
Опасният маршрут през Либия
Маршрутът от Либия към южните части на Европа остава един от най-смъртоносните в света. По данни на Международната организация по миграция (International Organization for Migration), само за първите два месеца на годината стотици хора са загинали в Средиземно море.
В края на март е докладван трагичен случай, при който 22 души са загинали, след като плавателният им съд е останал без контрол в открито море. Свидетели, спасени край Крит, съобщават за изключително тежки условия по време на пътуването.
По-широк европейски контекст
Според анализи на International Centre for Migration Policy Development, засилените гранични мерки в Европа и партньорствата с африкански държави не намаляват общия миграционен натиск, а по-скоро пренасочват маршрутите към по-дълги и по-опасни пътища.
През последните години Европейският съюз е разширил сътрудничеството си с държави като Тунис, Египет, Мароко, Сенегал и Мавритания, като целта е ограничаване на незаконните заминавания чрез засилване на граничния контрол и икономическа подкрепа.
Въпреки това експерти предупреждават, че тези политики често водят до промяна на маршрути, а не до реално намаляване на броя на хората, които предприемат опасното пътуване.
