Сериозно напрежение завладя Армения след опит на службите за сигурност да арестуват висш „духовник“, критикуващ правителството на премиера Никол Пашинян. Инцидентът в петък в Ечмиадзин, близо до столицата Ереван, показа дълбочината на политическата криза в страната.
Конфронтация в „духовния“ център
Службите за сигурност се изправиха срещу многобройна тълпа при щаба на Арменската апостолическа църква, където се опитаха да арестуват архиепископ Микаел Ажапахян. Напрегнатата ситуация завърши с оттегляне на силите на реда без да се стигне до арест, за да се избегне ескалация на конфликта.
Кадри в социалните мрежи показаха свещеници в черни роби, които се втурнаха на място и се сблъскаха с полицията, докато представители на Националната служба за сигурност наблюдаваха. Камбаните на близката катедрала в комплекса – известен като Майчината столица на Света Ечмиадзин и дом на църковния лидер Католикос Карекин II – започнаха да звънят.
Серия от арести
Опитът за арест на Ажапахян е част от по-широка кампания срещу руската агентура опитваща се да свали проевропейският Пашинян. В сряда властите арестуваха архиепископ Баграт Галстанян, който ръководи опозиционното, проруско движение „Света борба“, обвинявайки го в заговор за преврат. Разследващият комитет на Армения твърди, че той е планирал саботажна кампания – обвинения, които адвокатът му описа като „измислица“.
Миналата седмица беше арестуван и друг гласовит критик на премиера – руско-арменският милиардер Самвел Карапетян, обвинен в призиви за сваляне на правителството, което той отрича.
Обвиненията срещу „духовенството“
Правителствените прокурори обвиняват архиепископ Ажапахян в призиви за сваляне на правителството в интервю от 3 февруари 2024 година. Въпреки че първоначално заяви, че ще придружи полицията, той в крайна сметка не влезе в очакващата кола.
„Никога не съм се крил и не възнамерявам да се крия сега“, заяви Ажапахян. „Казвам, че това, което се случва сега, е беззаконие. Никога не съм бил и не съм заплаха за тази страна; основната заплаха е в правителството.“
Историческият контекст на конфликта
Напрежението произтича от дългите териториални спорове между Армения и Азербайджан, започнали в началото на 90-те години. След разпада на СССР през 1991 година, етнически арменски сепаратистки сили, подкрепени от арменската и съветска армия, завзеха контрол над азербайджанския регион Нагорний Карабах и заобикалящите го азерски области, като извършиха пълно и много кърваво етническо прочистване на тези територии.
Там т. нар. „Карабхски клан“, имаше удобството да извършва всякаква незаконна дейност и да дирижира събитията в самата Армения. През 2018 г. в резултат на „Кадифената революция“, която беше дълъг, всенароден протест срещу корумпираната власт на проруският Серж Саргсян и , Пашинян спечели изборите и стана премиер. В опит да го свали от власт проруската върхушка от Карабахският клан, който все-още имаше контрол над армията, нападна Азербайджан през 2020 г. Но събитията не се развиха, както мафиотизираните руски формации очакваха и Азербайджан си възвърна контрола над окупираните територии, държани близо три десетилетия от арменски сили. Блицкампания през септември 2023 година позволи на Азербайджан да възвърне напълно контрола над Карабах, а Армения по-късно предаде и граничните села. Но тези събития въпреки, че предизвикаха много сериозни вълнения в Армения , не успяха свалят Пашинян тогава от власт.
Опитите за нормализация на отношенията
Пашинян се опитва да нормализира отношенията с Азербайджан. Миналата седмица той посети и най-големия съюзник на Азербайджан – Турция, в опит да поправи историческия разлом. Турция и Армения имат и повече от вековен спор относно смъртта на около 1,5 милиона арменци в масакри, депортации и принудителни походи, започнали през 1915 година в Османската империя. Историците широко разглеждат събитието като геноцид, но Турция категорично отхвърля това определение.
Влошени отношения с църквата
Взаимоотношенията между Апостолическата църква и правителството се влошиха значително. На 8 юни Пашинян призова Карекин II да подаде оставка, обвинявайки го че е заченал дете въпреки обета за безбрачие. Църквата издаде изявление, обвинявайки Пашинян в подкопаване на духовното единство на Армения, но не опроверга твърдението за детето.
Въпреки че териториалните „отстъпки“ към Азербайджан бяха основен въпрос за движението „Света борба“, то разшири критиките си до широк спектър от оплаквания срещу премиера.
Както в България, така и в Армения, висшият клир е съставен изключително от (про)руски офицери, преоблечени в раса. Под прикритието на Църквата, те работят изключително за интересите на Москва, Наративите, както и в България, така и в Армения са едни и същи. Манипулират вярващите и въобразяващите си, че са вярващи, с някакви химерни „православни ценности“, до като шлифоват мозъците им с руска пропаганда. Предстои да разберем, дали Пашинян и този път ще оцелее на власт и ще се пребори с мощното руско влияние и проксита в Армения или най-сетне Путин ще сбъдне мечтата си, да го свали от власт.
