След като талибаните отново завзеха властта в Афганистан през август 2021 г., образованието за момичета над 12-годишна възраст бе забранено. Това превърна религиозните училища (мадраси) в единствената възможност за обучение на милиони момичета в страната.
В мадрасата „Наджи-е-Башра“ в покрайнините на Кабул, където достъпът на чуждестранни журналисти е рядкост, десетки момичета с пълно покривало на лицето рецитират Коран. Макар и далеч от пълноценна образователна институция, училището е един от малкото начини за момичетата да не бъдат напълно лишени от знание.
Мадрасите се ръководят от талибанското министерство на образованието, което определя учебното съдържание. В държавните религиозни училища учебната програма е изцяло насочена към ислямски науки. Частни институции, като „Наджи-е-Башра“, понякога включват и чужди езици или наука, но само в ограничена степен.
Според доклад на ЮНЕСКО от март тази година, над 1.5 милиона момичета са лишени от достъп до средно образование от началото на талибанското управление. Международни организации определят това като престъпление срещу човечеството.
Талибанските власти твърдят, че забраната е временна и свързана със „сигурността“, но четири години по-късно реалното положение показва засилване на ограниченията. Жените и момичетата са подложени на строги правила за облекло, движение и социално поведение.
Докато броят на мадрасите расте – според Министерството на образованието в страната те вече са почти 23 000 – хиляди момичета тайно посещават нелегални училища, организирани от доброволци. Една от тях е 23-годишната Наргис, която започва да обучава своите по-малки сестри у дома, след като училищата са затворени. Постепенно към тях се присъединяват още десетки момичета от квартала, а всеки ден в 6 сутринта те се събират, за да учат математика, английски, компютърни умения и наука.
„Не исках да ходя в мадраса. Те не ни учат на това, от което имаме нужда“, казва Наргис. Тя е бивша студентка по икономика, която мечтаела да стане бизнесдама, да отвори училище за момичета и дори да учи в Оксфорд. След връщането на талибаните всичко това изчезва – работата ѝ, университетът, бъдещето ѝ.
Сега Наргис преподава с цената на сериозен риск. Преди два месеца е арестувана при рейд на талибаните, но след като излиза от затвора, премества обучението на друго място и продължава въпреки натиска от семейството си да спре. „Да, страх ме е, но не мога да ги изоставя“, казва тя за своите ученички.
Международната помощ, която поддържаше тайните училища, също е намалена. Наргис е участвала в онлайн университетска програма, финансирана от САЩ, която е прекратена по-рано тази година. „Това не беше просто краят на обучението ми – беше краят на мечтите ми.“
Докато момичетата в Афганистан продължават да търсят знание, въпреки ограниченията и опасността, въпросът остава: „За какво се борим, ако няма работа и бъдеще за нас?“
