Световната продоволствена програма (WFP) предупреди, че може да спре хуманитарната помощ в Сомалия още през април, ако не получи спешно ново финансиране. Казано без дипломатически език: милиони хора са на ръба на глада, а парите свършват.
В началото на 2025 г. WFP е подпомагала 2,2 милиона души в страната. Днес броят им е малко над 600 000. Това не е „оптимизация“. Това е срив.
4,4 милиона души в хранителна криза
По данни на агенцията около 4,4 милиона души в Сомалия са изправени пред кризисни нива на продоволствена несигурност. Повечето от тях – жени и деца. Две поредни неуспешни дъждовни кампании, хроничен конфликт, разпадаща се инфраструктура – и резултатът е предвидим: глад.
Рос Смит, директор по извънредните операции в WFP, говори за „решаващ момент“. Семейства са загубили всичко. Без незабавна подкрепа положението ще се влоши бързо. Това не е алармизъм, това е суха констатация.
Американският фактор и глобалното „затягане“
В началото на януари САЩ временно спряха помощта за Сомалия заради информации за кражби и намеса на правителството, включително след унищожаването на финансиран от Вашингтон склад на WFP в пристанището на Могадишу. На 29 януари разпределението на храни бе възобновено.
Но проблемът е по-дълбок. След връщането на Доналд Тръмп в Белия дом, Вашингтон започна да орязва външната помощ в глобален мащаб. Всички агенции на ООН предупреждават за сериозни недостиги на средства.
И тук идва неудобният въпрос.
Пари за едни – винаги. За други – когато останат.
Колкото и да е тежко финансовото състояние на ООН, когато става дума за палестинците, средства някак се намират. Кампании, конференции, извънредни фондове, спешни механизми – системата работи на бързи обороти.
А когато става дума за Сомалия? За Судан? За Йемен? За милиони реално гладуващи хора, чиито деца не са част от геополитическия праймтайм?
Тогава чуваме за „бюджетни ограничения“, „финансова несигурност“ и „временно спиране на операциите“.
Разбира се, хуманитарната помощ не е игра с нулева сума. Помощта за едни не бива да означава лишаване на други. Но реалността показва нещо тревожно: политическата видимост често определя финансовия приоритет.
Сомалия не е удобна кауза. Няма масови протести по западните столици заради глада там. Няма постоянен медиен прожектор. И затова – няма и стабилен поток от средства.
Хуманитаризмът не бива да е селективен
ООН обича да говори за универсални ценности. За равенство, за защита на най-уязвимите, за глобална солидарност. Но ако 4,4 милиона души могат да останат без храна заради „липса на средства“, значи системата е не просто недофинансирана, а изкривена.
Гладът в Сомалия не е по-малко трагичен, защото не е политически удобен. Детето, което умира от недохранване, не е по-малко мъртво, защото не влиза в големите геостратегически разчети.
Ако международната общност не намери начин да финансира реално измиращите от глад със същата енергия, с която финансира политически чувствителни конфликти, тогава проблемът не е просто в бюджета. Проблемът е в приоритетите.
И в морала.
