Унгарският премиер Виктор Орбан, дългогодишният „особен случай“ в Европейски съюз, внезапно се оказа в позиция, която най-малко обича — да губи контрол. И то не заради външен натиск, а заради нещо доста по-прозаично: съмнения, че властта в Будапеща си е водила редовен отчет към Кремъл, почти като стажант с прекалено усърдие.
Кой всъщност управлява – Будапеща или Москва?
Скандалът избухва с разкрития, че външният министър Петер Сийярто е поддържал… да го наречем „интензивен диалог“ със Сергей Лавров. Толкова интензивен, че дори по време на заседания на ЕС е намирал време да споделя какво точно обсъждат европейските му колеги. Да, в паузите. Вероятно между кафето и десерта.
Още по-интересно — от Москва не само слушали, но и давали „домашни задания“. Например какви аргументи да използва Будапеща, за да блокира санкции. А като бонус — молби за лобиране в полза на фигури като Алишер Усманов.
Ако това е дипломация, то думата вече има доста разтегливо значение.
Избирателите: време ли е за ремонт на системата?
На този фон опозицията не просто набира скорост — тя направо прегазва. Новият фаворит Петер Мадяр и неговата партия „Тиса“ водят убедително в социологическите проучвания. В някои от тях преднината достига над 20 процентни пункта — достатъчно, за да накара дори най-уверения политически ветеран да погледне нервно към изхода.
Мадяр не крие амбициите си: не просто смяна на властта, а демонтаж на цялата система, изграждана от Орбан в продължение на 16 години. Съдебна власт, медии, институции — всичко, което досега е било под внимателно „насочено развитие“.
И ако социологията не се окаже поредната политическа фантазия, „Тиса“ може да стигне до онова магическо мнозинство от две трети. Тоест — възможност да пренапише правилата без да пита никого. Което, иронично, е точно методът, използван досега от самия Орбан.
Антиевропейска реторика, но с европейски фондове?
Кампанията на Орбан продължава по познатия сценарий: виновни са Украйна, Брюксел, глобалните сили и вероятно времето навън. Всички, освен тези, които реално взимат решенията в страната.
Проблемът е, че когато паралелно с тази реторика излизат данни за координация с Москва, картината започва да прилича не на „суверенна политика“, а на доста зависима импровизация.
Финалът: политически обрат или пореден трик?
Предстоящите избори на 12 април вече не изглеждат като формалност, а като потенциален край на една дълга политическа ера. Ако Орбан загуби, това няма да е просто смяна на премиер — ще бъде сигнал, че дори най-стабилно изглеждащите системи имат срок на годност.
А ако спечели? Е, тогава ще трябва да приемем, че унгарските избиратели или имат много специфично чувство за хумор, или просто обичат стабилността… дори когато тя идва с бонус „консултации“ от Москва.
