Напрежението около Ормузкия проток премина от „студено напрежение“ към нещо доста по-шумно – с експлозии, дронове и взаимни обвинения, които звучат като състезание по пропаганда.
„Още не сме започнали“ – колко по-зле може да стане?
Иранският парламентарен председател Мохамад Багер Галибаф реши да вдигне залога с предупреждение, че Техеран „дори не е започнал“ в конфликта около Ормузкия проток. Превод: това, което виждаме, може да е само трейлър.
Той обвинява САЩ и съюзниците им, че застрашават корабоплаването, но пропуска дребния детайл, че именно иранските терористи от КСИР на практика държат протока под заплаха чрез мини, ракети и дронове.
Какво се случва в самия проток?
Ормузки проток – жизненоважна артерия за световния петрол – е почти парализиран. От края на февруари, когато започват ударите срещу Иран, преминаването на кораби се превърна в игра на нерви.
САЩ отговориха с операцията „Свобода“, обявена от Доналд Тръмп, която включва военен ескорт на търговски кораби. Официално – хуманитарна мисия. Неофициално – демонстрация кой държи морските пътища отворени.
Американските сили твърдят, че са унищожили ирански лодки, дронове и ракети. Иран, разбира се, отрича – и твърди, че са атакувани цивилни. Истината е някъде между двете версии, но със сигурност не е спокойна.
Примирието – просто пауза между ударите?
Формално има примирие. Реално – всеки стреля, когато реши.
- Иран твърди, че САЩ го нарушават
- САЩ обвиняват Иран в агресия
- Кораби горят, пристанища пламват
Особено показателен е ударът по петролното пристанище във Фуджейра (ОАЕ) – място, което дори заобикаля самия проток. Тоест, вече няма „безопасна зона“.
Кой контролира ситуацията (ако изобщо някой)?
Иран разчита на асиметрична тактика – малки лодки, мини, дронове. САЩ – на тежка военна мощ и контрол над морските маршрути.
Резултатът?
Нито една страна няма пълен контрол, но и двете могат да направят ситуацията значително по-лоша.
А пазарите и светът?
Петролът реагира моментално – скокове, спадове, нервност. Всяка новина от Ормуз влияе на цени, доставки и икономики по целия свят.
И докато дипломацията се влачи (с посредници като Пакистан), военните действия се развиват доста по-бързо.
Сценарият е ясен: Иран показва зъби, САЩ показват мускули, а светът плаща сметката.
А най-притеснителното?
Когато някой казва „още не сме започнали“, обикновено не го казва на шега.
