Иран очевидно е решил да превърне Ормузкия проток в нещо като платен паркинг с политически условия. Само че вместо билетче – искат компенсации за война. И то не символични.
Официални представители от Техеран заявиха, че протокът няма да се върне към „старото нормално“, а ще функционира при нов ред, който – изненадващо или не – не е особено удобен за Съединените щати и Израел.
Нов ред или добре премислен натиск?
Според изявления, свързани с Корпус на гвардейците на ислямската революция, военноморските сили подготвят „оперативна рамка“ за контрол върху трафика в Персийския залив. Превод от дипломатически език: кой минава – плаща, и то сериозно.
Иран вече допуска ограничен брой чуждестранни кораби, като за някои таксите достигат седемцифрени суми. Това превръща един от най-важните енергийни коридори в света в нещо като VIP клуб – с доста солена входна такса.
Какво всъщност иска Техеран?
Иранските власти поставят условие: протокът ще бъде напълно отворен едва след като бъдат компенсирани щетите от войната. Част от тези средства трябва да дойдат именно от транзитните такси. С други думи – ако искате свободен петролен поток, първо платете сметката.
Това идва на фона на напрежението с Доналд Тръмп, чиито ултиматуми към Техеран явно не са впечатлили особено иранската страна. Отговорът оттам беше повече от ясен – и доста саркастичен.
Ирак – изключението от правилото?
Интересен детайл е, че Ирак изглежда получава специално отношение. Държавната компания SOMO вече е поискала от клиентите си да подадат планове за товарене в рамките на 24 часа, след като се появиха информации за изключение от ограниченията.
Иракските терминали, включително Басра, продължават да работят, а страната се опитва да възстанови производството си, което наскоро падна до около 800 000 барела дневно. Проблемът? Не всеки корабособственик е ентусиазиран да прати танкер в зона, където напрежението е на ръба.
Ще се върне ли нормалността?
Краткият отговор: не скоро.
Ормузкият проток, през който минава значителна част от световния петрол, се превръща в инструмент за икономически и политически натиск. А когато една от най-важните артерии на глобалната търговия започне да работи „по нови правила“, ефектите няма как да останат локални.
