В емоционално интервю, освободената заложница Арбел Йехуд споделя ужасяващите си преживявания по време на пленничеството си в Газа. Тя и партньорът ѝ Ариел Кунио, които бяха отвлечени от дома си в кибуца Нир Оз на 7 октомври 2023 г., разказват за раздялата, мъките и надеждата, която ги е поддържала живи. Тяхната история е свидетелство за човешката издръжливост сред нечовешки условия.
Отвличането и раздялата
Арбел и Ариел са се познавали от деца – били са съседи в Нир Оз. Връзката им започва през 2018 г., но на 7 октомври 2023 г. животът им се преобръща. Терористи от Палестинския ислямски джихад нахлуват в дома им и ги отвличат в Газа. „Държахме се за ръце, казахме си ‘Животът ни свърши'“, спомня си Арбел. Ариел добавя: „Казах ѝ, че най-важното е да останем заедно. Половин час по-късно ни разделиха.“
Арбел не е успяла дори да се сбогува с Ариел – не е могла да го погледне в очите. Двамата са държани на различни места: Арбел в къща, а Ариел – първоначално в друга къща, а после в празно пространство в тавана на магазин. „Бях там три месеца и половина, свит през цялото време“, разказва Ариел. „Прозорците и вратата бяха затворени, ставаше толкова горещо, че едва дишах.“ Той е бил принуден да мълчи под заплаха да бъде предаден на Хамас.
Сексуалното насилие и борбата за оцеляване
В интервю за The Daily Mail Арбел разкрива, че е била сексуално насилвана „почти всеки ден“ по време на пленничеството си. Тя не желае да влиза в детайли, но подчертава, че злоупотребата е била толкова тежка и повторяема, че я е докарала до отчаяние. „Опитах се да сложа край на живота си три пъти“, споделя тя. „Чувствах, че не мога да продължа. Имаше моменти, в които мислех, че това е единственият изход.“
Това, което я е спирало, е любовта ѝ към Ариел и протестите на Площада на заложниците в Израел. Тя вижда плакати с лика си, на Ариел и на други от Нир Оз. „От момента, в който видях това, не се опитвах повече да сложа край на живота си“, казва Арбел в интервю за N12 News. Тя се е заклела да издържи, за да сподели преживяванията си с Ариел: „Имам много силно намерение да се държа за това нещо, докато Ариел се върне, защото той е най-близкият ми човек.“
Арбел изразява възхищение към други освободени заложници, като Роми Гонен, чието свидетелство я е вдъхновило да говори. „Идентифицирах се с много от нещата, които тя каза – за пропастта, която чувстваш, когато се срещаш с други момичета в тунела и всяка разказва какво е преживяла“, обяснява Арбел. Въпреки това, тя описва травмата си като „затворен куфар“ – нещо, което все още не е готова да отвори напълно.
Ариел също е преминал през периоди на дълбоко отчаяние. „Седенето сам толкова дълго те побърква“, казва той. „Имаше моменти, в които казвах ‘Хайде, хвърлете бомба върху мен и толкова’. Казвах на похитителите си: ‘Застреляйте ме, свършете с това’.“ Те му отговаряли, че ще бъде освободен, както Гилад Шалит след пет години плен.
Писма през пленничеството
Въпреки раздялата, двойката намерила начин да поддържа връзка. След натиск от страна на Ариел, похитителите му позволили да пише писма на Арбел. „Бях в шок от първото писмо“, спомня си тя. „Казаха ми, че той ги е побъркал.“ Писмата били пренасяни от похитителите, макар и без личен контакт. С времето те станали по-къси – само по едно-две изречения, а накрая спрели напълно.
В последното писмо Ариел успял да вмъкне код, от който Арбел разбрала, че бележникът ѝ е при него. Тя била попълнила бележника с рисунки и записки от първите 50 дни в плен – молитви, сънища, сърца с името на Ариел. „Беше на почти всяка страница“, разказва той. Бележникът му помогнал да се успокои, но накрая Хамас не му позволил да го вземе със себе си.
Освобождаването и събирането
Арбел е освободена в края на януари 2025 г., след 482 дни плен. Ариел видял видеото от освобождаването ѝ в Telegram, показано му от похитител. „Този огромен камък от сърцето ми просто изчезна“, казва той. Малко преди това Арбел зърнала Ариел на видео в тунел под Газа – блед и държащ табела с датата. Тя запазила спокойствие, за да не провокира похитителите, но донесла новината на родителите му.
Ариел е освободен през октомври 2025 г., две години след отвличането. Преди да го предадат на Хамас, един от похитителите му казал: „Изглеждаш добър човек, жалко, че си евреин. Защо не се обърнеш към исляма?“ Ариел попитал дали терористите от Хамас, които са убивали и насилвали, са отишли в рая. „Да“, отговорил похитителят.
При първата им среща след освобождаването нямали думи. „Мисля, че не говорихме по време на първата среща, само след това“, споделя Арбел. Сега те се сблъскват с предизвикателства – усещането за свобода е странно, травмата е все още „затворен куфар“. Никой министър не се е свързал с тях, за да ги приветства у дома, и те се опасяват, че заложниците ще бъдат забравени, както оцелелите от Холокоста.
Надежда за бъдещето
Въпреки всичко, Арбел и Ариел са решени да се подкрепят взаимно и да изградят живот заедно. „Ще се опитаме да се приближим към живота, който имахме преди 7 октомври“, казва Арбел, „с ясното разбиране, че никога няма да бъде същият. Но да се опитаме – прост, скромен живот, дом, в който да отгледаме семейство. Мога да седя тук часове и да плача, и е трудно, но накрая – аз съм тук.“
Тяхната история подчертава не само ужасите на терора, но и силата на любовта и надеждата. Арбел и Ариел са символ на оцеляването, напомняйки ни за необходимостта да не забравяме жертвите на 7 октомври.
