Нощта срещу неделя из руските тилове пак мирише на дим
Масираната ракетно-дронова атака срещу Украина от петък не остана без отговор. Впрочем, напоследък никоя не остава. Изглежда, правилото е просто: прелита по нас — прелита и по вас. Само че обратното пътуване обикновено носи по-интересни резултати.
„Отломките паднаха успешно“ — как Русия обяснява, че гори
Сутринта в неделя, 6 април, губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко любезно информира поданиците си, че силите за противовъздушна отбрана са унищожили 19 дрона над региона. Никой не е пострадал. Просто един участък от нефтопровод в района на пристанище Приморск е получил „повреди в резултат на падане на отломки“. В момента тръбата „безопасно изгаря“, уточни той.
„Безопасно изгаря“ — това е „нивото“ на успокоение, което руската официалщина предлага на гражданите си. Тръбата гори, но спокойно, организирано, без излишен патос.
Паралелно с това в Нижегородска област, над Кстово, прозвучали серия „гръмки взривове“. Атакуван бил обект от топливно-енергийния комплекс — по-конкретно нефтопреработвателният завод ЛУКОЙЛ – „Нижегороднефтеоргсинтез„, където избухнал пожар. Официалното обяснение? Всички дронове са свалени. Пожарът е от паднали отломки.
Тук логиката се усложнява: ако дроновете са свалени, а пожарът е само от отломките им — значи руските зенитчици са насочили тези отломки директно в завода с хирургическа точност. Изключителен постижение. Заслужават повишение.
Какво всъщност гори и защо е важно?
Докато официалните съобщения обясняват как отломките самоинициативно запалват нефтопреработвателни мощности, украинският Генерален щаб и командването на силите за безпилотни системи публикуваха по-конкретна картина на нощните удари.
Във Феодосия изгоряла радиолокационна станция от комплекса С-400 „Триумф“ — системата, която по рекламните материали на производителя засича цели на разстояние до 600 км. Практиката показва, че тя засича всичко с изключение на относително евтини украински дронове. Заедно с нея е унищожен и комплекс „Тор“ — система за близка противовъздушна отбрана, която руската армия губи с темп, напомнящ на разпродажба.
Резултатът: за едно денонощие — минус елементи от далечния и близкия пояс на противовъздушната отбрана. Защитният „чадър“ над руските тилове придобива все повече дупки. Дотолкова, че вече не е съвсем ясно от какво точно пази.
Ударите не спрели до там. Поразени били логистични хъбове, учебни бази за оператори на дронове, складове за гориво и железопътни цистерни. В Брянска и Курска области — включително летище Халино — са засегнати площадките, от които се изстрелват шахедите срещу украински градове. Казано по-просто: удрят се не само резултатите от атаките, но и самите инструменти за тяхното провеждане.
Таганрог — защо едно място изглежда като постоянна цел?
В Таганрог украинските дронове посетили отново две предприятия, атакувани само дни по-рано. Едното е авиоремонтен завод, където се обслужват самолети А-50 (летящи радари) и стратегически бомбардировачи Ту-95. Другото — производствена база за ударни и разузнавателни дронове.
Руснаците едва успели да започнат разчистването от предишните удари, когато пристигнала нова серия. Така се създава нещо като нескончаем ремонтен цикъл, при който разходите за възстановяване надвишават каквато и да е оперативна полза от съоръженията.
Дали тази стратегия вече дава резултат? Руското настъпление на фронта практически е спряло в последните месеци. Без гориво техниката не се движи. Без логистика фронтът губи дъх. Причинно-следствената връзка не изисква особено задълбочен анализ.
Важното послание от тази нощ не е само в конкретните цели. То е в утвърдения модел: всяка мащабна атака срещу украинска територия вече автоматично задейства ответен удар — по-дълбок, по-прецизен, по по-чувствителни обекти. Условният рефлекс е изграден. И руското командване явно все още не е решило какво да прави с него.
Засега гори тръбата. Безопасно.
