Как руският диктатор превърна най-свещения си ритуал в упражнение по самосъхранение
Примирието, което никой не поиска сериозно
Предложението на Путин за временно прекратяване на огъня около 9 май беше прозрачно като чаша вода – и то не особено чиста. Идеята беше проста: не ме стреляйте, докато стоя на Червения площад и нервно поглеждам към небето. Ако диктаторът не беше принуден по протокол да се появи на точно определено място в точно определен час, нямаше да му е нужно никакво примирие. Дори ако Москва получи тежък удар, той лично нямаше да страда особено – дядото е добре скрит в дълбините на бункера си, недостижим за украинското оръжие. Но парадът на Победата е негово собствено творение, негов личен ритуал, и отказът да се появи би означавал нещо по-лошо от ракетен удар – срам.
Затова и примирието нямаше никакъв практически смисъл от самото начало. Украйна не се нуждаеше от разрешение да не стреля по парад, от който нямаше военна полза. А Путин се нуждаеше единствено от гаранцията, че докато позира пред тълпата, никой няма да му развали тържеството.
Колко ракети струва един диктатор?
Нека погледнем на нещата прагматично. От пет-шест крилати ракети, изстреляни по завода „Прогрес“ в Чебоксари, само една е поразила целта. Отчасти заради технически несъвършенства на все още „суровото“ изделие, отчасти защото окупаторите са свалили останалите. Ракетата е голяма, оставя съществена топлинна следа и е сравнително лесна цел за добре позиционирана противовъздушна отбрана. Това означава, че за да бъде поразена дадена цел с поне една ракета, трябва да се изстрелят значително повече от необходимото в идеална обстановка.
Ако в Чебоксари са изстреляни пет ракети и само една е улучила целта – при почти никаква противовъздушна активност на терминалния участък – то за удар по Червения площад, където руснаците са натрупали буквално всичко, което им е останало от зенитни комплекси, ще трябват в два, три, може би четири пъти повече средства. Говорим за около двадесет ракети за един единствен удар. И тук идва логичният въпрос: струва ли си кремълският дядо толкова скъп залп? Ако е сам на площада – едва ли. Ако пред него минават колони с „Искандери“ и друга техника с цена измервана в десетки милиони долари на брой – сметката е съвсем друга.
Дроновете: блестяща идея с един фундаментален проблем
Дроновете са евтини, произвеждат се конвейерно и теоретично могат да бъдат изпратени в огромни рояци. Но срещу Путин лично те имат един фундаментален проблем: летят с около 200 км/ч. А дядото, колкото и да изглежда отпуснат на трибуната, е физически способен да се мерне в един от многобройните входове към разклонената подземна мрежа под Кремъл и Червения площад много преди някой дрон да се приближи достатъчно. При необходимост – и да стигне до бронирания си влак и да напусне Москва под прикритието на пътнически локомотив. Поразяването на такава цел с дрон е практически невъзможно.
Освен това украинската военна тактика следва ясен и разпознаваем модел: преди всеки дълбок удар системно се унищожават зенитни комплекси и радари по маршрута – затова ежедневно четем за ликвидирани руски системи в Крим например. Проблемът е, че ако украинците започнат да „разчистват“ коридор към Москва, руската охрана незабавно ще разбере намеренията и Путин просто няма да излезе на площада. Вместо него ще застане двойник или манекен-камикадзе. Операцията губи смисъл преди изстрела.
Парад без техника: признание, което не беше направено с думи
Решението да се изключи техниката от програмата на парада е може би най-красноречивото послание на целия ден. Официално обяснението звучи различно, но реалността е двойна: от една страна, събирането на представителна бойна техника за парадна демонстрация вече е логистично мъчителна задача след четри години кървава война. От друга – ако танкове и ракетни комплекси минат по площада, те стават идеална цел. Представете си го: Путин говори от трибуната, а в реално време ракети поразяват неговите „чудо-оръжия“ пред очите му и пред целия свят. Дори да оцелее физически, психологическата последица би го преследвала. Защото ако не са го довършили тогава, когато са могли – значи му готвят нещо по-лошо. Такава е логиката на страха.
Какво може баластиката – и какво не може?
Единственият реалистичен инструмент за удар с изненадващ ефект срещу добре охранявана цел е балистичната ракета. За окупаторите тя е изключително трудна за прехващане, а времето за реакция е минимално. Въпросът е доколко такъв инструмент е готов и прецизиран за употреба, и каква е реалната му ефективност срещу конкретна подвижна цел в силно защитена градска среда. Руснаците от своя страна вече са предприели превантивни мерки: в Москва са докарани практически всички останали зенитни средства, създавайки максимална плътност в малка локация. Физически не могат да направят повече от това.
Очакването на екзекуцията е по-лошо от самата екзекуция
Всеизвестно е, че Путин живее в прегръдката на множество страхове. Очевидци твърдят, че старецът бил много разстроен, когато научил за съдбата на Мадуро. Парадът без техника, примирието, което никой не поиска сериозно, бункерите, двойниците, зенитните батерии около Москва – всичко това е портрет не на триумфиращ победител, а на човек, изграждащ все по-висока стена от страх около себе си. Войната, която той обяви за „специална военна операция“ с продължителност от няколко дни, е в своята пета година. Техниката не минава по площада. Небето над Москва се охранява като никога преди. И диктаторът стои на трибуната, поглежда нагоре и се чуди.
Има стара истина: понякога очакването на края е по-тежко от самия край. Путин изглежда я открива за себе си, парад след парад.
По текст на Антиколорадос
